Глен Купър - Десетата зала

— Проблем? Това е катастрофа!

Дребният мъж кимна сериозно.

— Да, господине.

— Кажи ми, през цялата история на този отдел някой влизал ли е в онази пещера?

— Не, не. Проверих архивите, а Шабон разпита Пеле. Пещерата е била запечатана от хиляда осемстотин деветдесет и девета. Разбира се, ние винаги сме оставяли пазачи. И доколкото ни е известно, никой външен не е успял да я открие отново.

— До този момент — хладно добави Гатиноа.

— Да, до този момент.

— Какво знаем за Люк Симар?

— Ами, той е професор по археология в Бордо…

— Марол, четох биографията му. Какво знаем за него? За личността му. За мотивацията му.

— Изготвяме му профил. Ще ви го представя в рамките на тази седмица.

— И какво можем да направим, преди да се разрази бурята? — попита Гатиноа със спокойствие, което като че ли изненада полковника.

Марол пое дълбоко дъх и изрече неприятната преценка:

— Боя се, че проектът вече е посрещнат положително в министерството на културата. Със съжаление трябва да докладвам, че финансирането му несъмнено ще бъде одобрено.

— Кой е източникът ти?

— А, едно светло петънце в черното небе — с надежда каза Марол. — Братовчедът на жена ми работи във въпросния отдел. Един мазен тип на име Абенхайм. Винаги се лепва за мен на семейните сбирки и лукаво споделя подозренията си, че работя за тайните служби. Опитвах се да го избягвам.

— До този момент, може би?

— Именно.

Гатиноа се наведе напред и сниши заговорнически гласа си, сякаш в стаята имаше и още някой.

— Използвай този човек. Подхвърли му, че някои хора от ГДВС проявяват интерес към Симар и работата му. Загатни за нещо съмнително, но не разкривай нищо конкретно. Кажи му да те държи в течение за всичко, да се намърда в проекта колкото се може повече. Кажи му, че ако се справи добре, определени хора от правителството ще му бъдат благодарни. Неща в този дух.

— Разбирам, господине.

Гатиноа се дръпна назад и изправи гърба си в обичайното положение.

— Нали знаеш, към края на деня Боне сигурно ще се справи с това. Безжалостен кучи син. Може пък да ни се наложи просто да стоим и да гледаме касапницата.

Люк бе заобиколил обичайните канали и се обърна направо към върха. Залогът бе твърде голям. И ако е накарал някого от управата на университета или от бюрократите в департамента Дордон да се наежи, голяма работа.

Пещерата трябваше да бъде защитена.

Използва цялата тежест на академичната си позиция и приятелството си с важен сенатор от Лион, за да си осигури незабавна среща в Пале Роял с министъра на културата и нейните първи заместници по старините, в това число с директора на Националния център по праистория, уважаван археолог на име Морис Барбие, който, за щастие, поддържаше сърдечни отношения с Люк. Присъствието на заместника на Барбие, Марк Абенхайм, бе, за жалост, не така желателно. Люк от години беше на нож с Абенхайм и двамата хранеха неприязън един към друг.

Въоръжен с богато илюстрирания с множеството фотографии доклад, Люк поиска издаване на спешна заповед за закрила, ускорено издаване на разрешително и отпускане на достатъчно средства от министерството за охрана на пещерата и започване на разкопки.

Вслушвайки се в съвета на приятеля си сенатор, той се спря надълго и нашироко върху загадъчния ръкопис от Руак, за да задържи вниманието на високопоставената аудитория върху темата. И не пропусна да използва при всяка възможност израза „нов забележителен национален паметник“.

Групата забеляза възможността за една нова Ласко и Шове и перспективата за повишаване на международния престиж на страната и за развитие на икономиката в района. Морис Барбие се беше развълнувал до такава степен, че сякаш щеше да му прилошее. Зачервен и почти треперещ, той заяви, че заповедта ще бъде дадена незабавно и пещерата ще бъде обявена за паметник на културата. Ще бъде съставена комисия, която да определи правилните процедури и методологии и да избере ръководството на археологическата експедиция.

Тук Абенхайм, който се мръщеше мълчаливо по време на изложението на Люк, скочи и започна да убеждава всички, че министерството трябва лично да се заеме с проучването — с което намекваше, че именно той трябва да оглави комисията и да води разкопките в новата пещера. Люк кипеше, докато гледаше мазното му представяне. Абенхайм беше от неговото поколение, една-две години по-възрастен, и определено не му отстъпваше като академичен археолог, но за разлика от Люк нямаше теренен опит. Би могло да се определи като аристократичен бюрократ, по-скоро някакъв блед и мършав счетоводител, отколкото археолог. Люк обичаше лопати, кирки и слънце в небето. Подозираше, че Абенхайм има траен афинитет към телефони, електронни таблици и правителствени кабинети с луминесцентно осветление. За самия Абенхайм пък Люк несъмнено бе търсещ слава самохвалко.