Скот Прат - Един невинен клиент

— Чакай малко, Ърлин. Защо му отряза… как го нарече ти? Бастуна?

— Патката му ли?

— Да, патката. Защо я отряза? Ейнджъл ми каза, че не го е направила. Значи трябва да си ти.

— Гледах по телевизията, че осъдили някой си за изнасилване, защото имал ДНК-то на момичето по оная си работа. Сетих се, че ДНК-то на Ейнджъл може да е по неговата. Нали разбираш, ако полицията започнеше да задава въпроси, не исках да се налага да обяснява подобно нещо. А и освен това, скъпи, на него вече нямаше да му трябва.

Когато бях срещнал Ърлин за първи път, веднага разбрах, че е нещо повече от големи цици и очи, но изобщо не бях очаквал нещо подобно.

— Какво друго си направила?

— Да видим. Не много. Просто накарах милия сладък Върджил да ми направи услуга.

— Имаш предвид мъжа, който те е видял на моста?

— Никой не ме е виждал на моста, сладурче. Мога да ти гарантирам това. Помислих си, че няма начин някой да намери патката. Просто лош късмет.

Беше направо гениално. Тя беше успяла да накара полицията да мисли, че е извършила убийството, за да отърве Ейнджъл, но се бе справила толкова блестящо, че можеха като нищо да я осъдят.

— Ърлин, имаш сериозни проблеми. Например, какво ще направи Върджил, когато щатът му прати призовка, за да даде показания срещу теб? Ако се качи на свидетелската скамейка и излъже, ще го съдят за лъжесвидетелстване.

— Скъпи, не тревожи красивото си личице с това. Няма да отида на съд.

— И защо?

— Заради другото правно нещо, което ти споменах. Петата поправка. Онзи адвокат, който обича от време на време да се наслаждава греховно, дойде една вечер в клуба и аз го попитах как мога да заведа полицай до някакво доказателство и да е сигурно, че по-късно той няма да може да го използва. Той ми обясни за претърсванията и ми подсказа нещо прекрасно. Че ако чакам до съвсем последната минутка и накарам някой да се обади анонимно на онзи гаден агент на БРТ и да му каже къде е колата, той се обзалага на всичко, че полицаят ще отиде и ще нахлуе там без заповед за обиск. И знаеш ли какво? Беше напълно прав. Агентът прескочи заключената порта и не обърна внимание на заключената врата на моята плевня, а влезе през един прозорец. Колата беше под един брезент в плевнята. А това, скъпи, е частна собственост.

Ставаше все по-блестяща в очите ми, но си нямаше представа с кого си има работа.

— Ландърс ще излъже — предупредих я. — Ще каже, че портата не е била заключена, че вратата на плевнята е била отворена, че е действал по надеждна информация и че колата се е виждала.

Тя се усмихна и вдигна рамене.

— О, скъпи, още не си чул най-веселото. Имам видеозапис с всичко, което е направил. Адвокатът ме посъветва да пратя в гората човек с камера. Рони засне всичко. Гледах го поне десет пъти.

Зяпах я няколко секунди, направо не можех да повярвам. Почувствах как у мен се надига кикот, но се опитах да го потисна. Колкото повече се стараех да остана сериозен, толкова повече имах желание да се смея. Когато най-сетне избухнах в смях, направо щях да се задуша. Погледнах Ърлин. Тя също се заливаше в смях. Това беше един от най-сладките мигове в живота ми: Ърлин и аз, заливащи се от гръмогласен смях. Беше почти като секс.

След няколко минути най-сетне успях донякъде да се овладея.

— Знаеш ли какво значи това? — попитах и отново се закисках. — Няма да могат да използват колата и останалото, което са намерили в нея.

Ърлин загледа като Джери от рисуваното филмче.

— Скъпи, нали точно това исках да направя. Не е ли прекрасно?

Отново започнахме да се смеем.

— Срещу теб имат по-малко, отколкото срещу Ейнджъл.

— Знам.

Накрая се успокоихме и Ърлин каза сериозно:

— Скъпи, нали ще ме защитаваш? Ще се заемеш с това заради мен?

Избърсах една сълза с длан.

— Не мога, Ърлин. Това е конфликт на интереси.

— Не виждам защо да не можеш. Нали обявиха Ейнджъл за невинна. Нейният случай вече приключи. Нали така? Не могат да я съдят повторно. Всичко, което трябва да направиш, е да им покажеш видеото и това ще сложи край на цялата работа. Не смяташ ли?

— Не знам. Няма да е толкова просто. Никога нищо не е просто.

— Хайде, сладурче. Какво ще кажеш? Ще направиш ли за мен същото, което направи за Ейнджъл?

Замислих се за конфликта на интереси. Права беше за Ейнджъл. Независимо от всичко те не можеха да я съдят отново и след като правилата ми забраняваха да кажа и думичка за нейното признание, това не можеше да се превърне в проблем. На всичко отгоре Ърлин имаше видеозапис как Ландърс провежда незаконен обиск и колата плюс всичко в нея щяха да отпаднат. С това изчезваше и вероятността, че някога ще ми се наложи да разпитвам Ейнджъл като свидетелка. И тъй като тя ми беше разказала какво се е случило наистина, знаех, че Ърлин не е убила Тестър.