Скот Прат - Един невинен клиент

— Дилард — каза тя, когато се настаних. — Не мога да ти кажа колко се радвам да те видя, захарче. Как се чувстваш?

— Като прострелян.

— Скъпи, толкова съжалявам. Сигурно е било ужасно. Този тип е дори по-луд от баща си.

— Ърлин, съжалявам, че те виждам тук.

— Трябва да ме измъкнеш от това място, драги. Не съм убила този човек.

Колко пъти бях чувал това? Но сега беше различно.

— Зная, че не си.

— Моята малка сладка Ейнджъл ли ти каза?

— Съжалявам, но не мога да говоря за това с теб.

Тя притисна ръка до сърцето си.

— Скъпи, и сама мога да събера две и две. Ейнджъл ти е казала, а ти въпреки всичко я измъкна. Нали затова те наех. Знаех, че си най-добрият.

Най-добрият. Това, че помогнах на една виновна жена да се измъкне, ме правеше най-добър в нашата професия; Запитах се какво ли трябва да направя, за да стана най-лошият.

— Обясни ми нещо — започнах аз. — Няколко седмици преди процеса Ейнджъл имаше възможността да сключи отлична съдебна сделка. Но отказа. Ти нямаш нищо общо с това, нали?

От искрена усмивката й стана изкуствена.

— Когато процесът започна, й предложиха още една възможност. Районният прокурор беше склонен да оттегли обвинението в убийство. Единственото, което трябваше да направи, беше да им каже, че ти си извършила убийството. Но тя не поиска.

— Моето малко сладко момиченце.

— За нас се оказа много удобно, че Джули Хейс умря тъкмо навреме. Нали, Ърлин?

— Трагедия. Не мога да преброя колко пъти умолявах това дете да стои настрана от наркотиците.

— Нали нямаш нищо общо със смъртта й?

— О, скъпи! Направо не мога да повярвам, че ми задаваш подобен въпрос. Но ще ти кажа една малка тайна. Може да съм намекнала на някого, че Джули е проблем, и този някой може да ме е разбрал криво. Аз със сигурност не бих искала никой да бъде убиван.

Реших да оставя нещата така. Не исках да поемам риска изведнъж да се окажа свидетел срещу Ърлин.

— Как според теб ченгетата са научили за колата ти?

— Знаеш ли, и аз доста си поблъсках главата — отговори тя. — Накрая стигнах до заключението, че едно от моите момичета се е обадило на оня гаден агент от БРТ. Всъщност съм сигурна. Смятам, че й обясних съвсем точно какво да каже.

— Какво си направила?!

Тя сложи ръце на масата, преплете пръсти и леко се наведе към мен.

— Скъпи, вероятно ще трябва да ти обясня едно друго. Когато въртиш бизнес като моя, се срещаш с най-различни хора. Опитвам се да бъда добра с всички, така че когато имам нужда от нещо, обикновено го получавам. Този път имах нужда от добър правен съвет, но той не беше от вида, за който можех да се обърна към теб. Затова разговарях с един прекрасен човек. Той е адвокат, но не такъв като теб. Помагаше на мъжа ми за парите. Помогна ми да разбера някои неща за правото. И кои бяха те ли? Неща като невъзможността да бъдеш съден два пъти за едно и също престъпление. И да, Четвъртата поправка на конституцията, която е срещу пресилените претърсвания и задържания.

— Кой е този човек?

— Захарче, не мога да не оправдая доверието му. Нека просто кажем, че е много сладък човек, който от време на време обича да се забавлява греховно. Той и моят Гюс бяха наистина близки.

Направо не можех да повярвам онова, което чувах. Вярно, подозирах, че Ърлин може по някакъв начин да е замесена в смъртта на Джули, но нямах никакви доказателства и се съмнявах, че някой някога ще намери такива. Но това беше нещо различно и много занимателно.

— Защо си искала Ландърс да намери колата? — попитах.

— Миличък, не можех да позволя Ейнджъл да прекара остатъка от живота си в затвора или да получи смъртно наказание. Цялата история с проповедника стана по моя вина. Когато дойде в клуба и започна да се държи като глупак и да опипва мръснишки Ейнджъл, направо полудях. Знаеш ли какво ми каза, когато мило го помолих да си върви? „Искам да наема курвата ти за тази нощ. С кого да говоря за това?“ Това ме влуди още повече и реших, че ще му дам един малък урок. Единственото, което Ейнджъл трябваше да направи, бе да влезе и да му даде да пийне. Щях да се погрижа сама за останалото.

— Но не се получи така, както го беше замислила?

— Беше ужасно. Не биваше да пращам това сладко момиче само в мотелската стая. Захарче, чувала бях за този проповедник, знаех, че е пропаднал до мозъка на костите си, но бях толкова ядосана, че не можех да мисля трезво. Освен това никога не би ми хрумнало, че Ейнджъл ще реагира така. Когато я видях да слиза по стълбите, помислих, че ще получа инфаркт. Отидох в стаята, а там всичко беше потънало в кръв. Едва не припаднах. Но се насилих да се успокоя и се заех да подредя нещата за Ейнджъл. Взех бутилката, чантичката и гащичките й, ножа също, и си тръгнах.