Скот Прат - Един невинен клиент

— Нищо? Разговаряхте с обвиняемата. Нали така?

— Не.

— Обвиняемата е признала пред вас, че е убила преподобния Тестър. Това вярно ли е?

— Възразявам — намесих се аз. — Съдия, той насочва свидетелката.

— Прието. Продължавайте, господин Мартин. Тя отговори на въпроса ви.

— Ваша чест, може ли да помоля за кратко прекъсване? — попита Мартин.

— Защо?

— Трябва ми малко време, за да си изясня нещата. Това е пълна изненада за мен.

— Напълно очевидно е, господин Мартин, но аз нямам навика да прекъсвам дела за убийство заради това, че някой прокурор се е изненадал. Имате ли още въпроси към свидетелката?

— Позволете ми да се отнасям към свидетелката като към враждебна 4 4 В американското право, ако призован от едната страна свидетел започва да дава показания против интересите й, той може да бъде обявен за враждебен и подложен на кръстосан разпит. — Б.пр. .

— Господин Мартин, тя е ваша свидетелка.

— Зная, но нейните показания не са такива, каквито ми казаха, че ще бъдат.

— Искате да кажете, че не сте разговаряли с нея?

— Агент Ландърс говори с нея. Той ми каза какви ще са показанията й. Тя е подписала споразумение. Той ми го показа.

— Тогава използвайте споразумението — каза съдията.

— Позволете да се отнасям към нея като към враждебен свидетел — повтори Мартин.

Съдия Грийн махна с ръка към Франки, сякаш го пропъждаше, и каза:

— Добре. Но не мисля, че ще има някакво значение.

Мартин изправи рамене и се обърна към Сара.

— Госпожице Дилард, не подписахте ли споразумение с районната прокуратура, че ще дадете честни показания по този случай?

— Да — отговори Сара. — И точно това правя.

— Не казахте ли на агент Ландърс, че Ейнджъл Крисчън, обвиняемата по това дело, е признала пред вас по време на разговор в затвора, че е убила преподобния Тестър?

— Не, това не е вярно.

— Не подписахте ли споразумение точно за това? — Ландърс вдигна някакъв лист, вероятно показанията на Сара.

— Да, подписах показанията, които е измислил агент Ландърс. Той ги беше написал, преди да дойде да говори с мен. Те бяха лъжа. Съжалявам, че ги подписах.

— Значи сега твърдите, че сте подписали лъжливи показания?

— Точно така.

— Обвинявате полицейски служител, че е съставил лъжливи показания, които вие с готовност сте подписали?

— Той беше написал показанията, а аз ги подписах. Не ми зададе никакви въпроси. Каза ми, че ако подпиша показанията и свидетелствам в съда, той ще се погрижи да изляза от затвора. Никога не съм разговаряла с обвиняемата.

Мартин се обърна и се вторачи ядно в Ландърс.

— Може ли за момент, ваша чест?

— Само по-бързичко.

Мартин отиде при масата на обвинението и започна да шепне нещо на Ландърс. Ландърс енергично поклати глава и зашепна в отговор. Разговорът им бързо се превърна в разгорещен спор, двамата вече не шепнеха, а направо съскаха. В един миг чух Ландърс да казва: „Да ти го начукам“. Надявах се, че и съдебните заседатели са го чули.

Мартин се върна при катедрата.

— Госпожице Дилард, вие лъжете. Не е ли така? Опитвате се да помогнете на своя брат.

— Не — възрази Сара. — Вие се опитахте да ме накарате да излъжа. Агентът ми каза, че така ще мога да си отмъстя на брат ми.

— Госпожице Дилард, смятате ли, че съдебните заседатели ще ви повярват? — попита патетично Мартин. — Вие сте осъдена за кражба наркоманка. Ще отречете ли това?

— Бях осъдена за кражба наркоманка и по времето, когато агент Ландърс дойде при мен. Това не го притесняваше, когато се опита да ме накара да излъжа.

— Това е смешно! — възкликна Мартин. — Ваша чест, искам показанията й да бъдат заличени.

— На какво основание, господин Мартин? Защото не е казала това, което вие искахте да чуете? Искането ви се отхвърля. Имате ли други въпроси към свидетелката?

— Няма смисъл — отговори Мартин и отстъпи от катедрата. Започна да спада като спукан балон. — Тя ще продължи с лъжите си.

Франки си седна на мястото. Известно време се чудех дали да питам нещо Сара. Тя вече беше направила голяма пробойна в обвинението, но не можах да устоя да не бръкна в раната още малко. Затова застанах зад катедрата.

— Ти си моя сестра, нали?

— Да.

— Истина ли е, че невинаги сме се разбирали добре?

— Да, така е.

— Всъщност последната ти присъда е, защото се обадих в полицията. Така ли е?

— Да.

— И теб те беше яд на мен, защото съм те натопил?

— Много.

— Каква е присъдата ти?

— Шест години.