Скот Прат - Един невинен клиент

Трябваше да спра. Изнасилването на сестра ми беше преследвало и мен, и нея цели три десетилетия. Когато започнах да разказвам на мама, си мислех, че може би ще ми помогне да го опиша на друго човешко същество, дори на такова, което не може да го възприеме. Но докато разказвах, се почувствах пренесен отново в онази малка спалня. Усещах как сърцето ми блъска в гърдите, как ръцете ми са станали студени и лепкави.

— Стоях като идиот няколко секунди, чудех се какво да направя, но Реймънд не ми даде възможност — скочи от леглото и ме стисна за гърлото. След това ми блъсна главата в стената толкова силно, че се замаях. После ме хвана за яката и ме изхвърли през вратата. Плъзнах се по корем по дъските. После тресна вратата. Надигнах се. Помислих си да отида в гаража и да взема бейзболна бухалка или лопата или брадва. Чувах как Сара плаче зад затворената врата, но беше като в онези кошмари, когато ръцете и краката ти не могат да помръднат. И бях страшно уплашен… Най-накрая, след цяла вечност, те излязоха. Сара подсмърчаше и си бършеше носа с ръка. Реймънд ни сграбчи за вратовете, завлече ни в дневната и ни блъсна на дивана. Наведе се и размаха пръст на сантиметър от носа ми. И после брат ти, онзи, който ти толкова много обичаше, изсъска: „Ако кажеш и думичка за това, ще убия сестра ти“. След това се обърна към Сара и каза: „А ако ти кажеш нещо, ще убия брат ти. Разбра ли?“ Никой от нас не каза и дума. Дори помежду си не споменавахме станалото. Когато след година това жалко лайно се удави, това беше най-хубавият ден в живота ми. После се опитах да го изтрия от мислите си, но не успях. Очевидно и Сара не е успяла.

Въздъхнах дълбоко.

— Е, вече знаеш.

Тя не беше помръднала. Лежеше си, дишаше едва-едва, все така вторачена в нищото, само от време на време премигваше.

— Не мога да повярвам, че не си забелязала промените след този ден. Не мога да повярвам, че така и не си направи труда да попиташ какво не е наред. Може би щях да ти разкажа и ти щеше да успееш да помогнеш по някакъв начин на Сара. Но ти беше прекалено заета със самосъжалението си, нали? Е, прекара целия си живот, чувствайки се нещастна, и сега той свърши.

Погледнах за някакъв признак, че е разбрала. Нищо.

— Чу ли и думичка от това, което казах току-що? Чу ли, мамо?

На вратата се почука и в помещението предпазливо влезе една от сестрите.

— Всичко наред ли е? Стори ми се, че чух някой да крещи.

Трябваха ми няколко секунди, преди да разбера какво казва. И изведнъж осъзнах къде съм, сякаш току-що се бях събудил от дълбок сън.

— Всичко е наред — успокоих я. — Излезте, ако обичате.

Тя се обърна и излезе. Станах от стола и погледнах надолу към мама.

— Е, сега се чувствам малко по-добре. Радвам се, че успяхме да си поговорим.

Мамка му, мамка му, мамка му! Ърлин Барлоу усети още по-силно липсата на Гюс. Той щеше да се оправи много по-добре с агента на БРТ. Веднага щом му се измъкна на паркинга, тя седна на бара и се запита какво щеше да направи Гюс на нейно място. Беше обезпокоена. Агентът на Бюрото за разследване в Тенеси не й направи впечатлението на човек, когото може да отбива много дълго. Знаеше, че ще дойде пак, и то вероятно много скоро.

Както му беше казала, едва на двадесет и шест Гюс бе избран за главен шериф на окръг Макнийри. Това беше преди почти тридесет години. На двадесет и две Ърлин беше почти дете и не знаеше най-важното за света. Чичо й в Окръжната комисия й помогна да си намери работа като диспечерка в шерифската служба. С Гюс си допаднаха още от самото начало.

Обаче пропусна да каже на агента, че по онова време Гюс беше женен за друга жена. Та една петък вечер съпругата му, Бети, ги хвана в Гетлинбърг в една мотелска стая. След няколко месеца се разведе с Гюс и той си подаде оставката като главен шериф. Носеха се слухове, че бил чадър на комарджии и пласьори на марихуана, но Ърлин не повярва и думичка.

Докато още беше шериф, Гюс се бе запознал с едни хора, които му помогнаха да влезе в бизнеса със забавленията за пълнолетни в Хамилтън Каунти, след като се уволни. Той помоли Ърлин да се съберат и тя се съгласи. По това време беше здраво лапнала и любовта й само се засили. Гюс беше едър и силен, красавец и истински мъж. Отнасяше се с нея като с принцеса. Не можеха да имат деца, защото един оплескан аборт я бе оставил безплодна, но имаха прекрасен живот заедно, и то почти цели тридесет години. Държаха четири клуба в различни окръзи: или купуваха някой, който беше на загуба, или пък евтино вдигаха нов и започваха. Гюс ръководеше бизнеса и се оправяше с клиентите. Ърлин се занимаваше с момичетата. Изкарваха клуба на печалба, държаха го известно време и след това го продаваха. Печелеха купища пари. А и помагаха на множество момичета, изпаднали в тежко положение. Бяха планирали да държат „Маусес Тейл“ още пет години, а след това да спрат работа и да се преместят в Южна Каролина. Но миналия септември, една неделя следобед, докато косеше ливадата пред къщата, той се катурна от седалката и докато Ърлин стигне до него, вече беше мъртъв. Коронарна тромбоза. Сърцето й се пръсна на милион парченца. Нейният сладък Гюс. Тъкмо й бе помахал, както караше моторната косачка, а след миг — край! Просто ей така. Мъртъв. Единственото, което я крепеше да продължава, беше увереността, че някой ден двамата отново ще са заедно. Нейният Гюс щеше да я чака в отвъдното.