Крис Картър - Екзекуторът

Робърт кимна разбиращо и си спомни колко хилав и непохватен беше в училище.

— Знаех как се чувства Манди в офиса, където всички я оглеждаха и шушукаха зад гърба й. Мисля, че може би заради това станахме такива добри приятелки.

— Каква беше тя като шеф? — попита Карлос, кръстоса крака и опря лакти върху тях.

— Фантастична. Най-добрият шеф, който съм имала. Предполагам, че заради онова, което преживяваше, тя не понасяше скандалджиите. Държеше се еднакво с всички. Таня протегна ръка към кутията е хартиени кърпи на масичката за кафе.

— Имала ли е проблеми с някой служител? — попита Гарсия. — Наложило се е да уволни много хора, нали?

— Всички, които работеха за Манди, я обичаха. Тя правеше всичко възможно да запази работните места, но това не зависеше от нея. Пазарът на недвижими имоти в Лос Анджелис се срина и всички в бизнеса го знаят. Никой не смяташе, че тя е виновна.

На прага се появи кафяв котарак, дълго гледа двамата детективи, реши, че не иска да се приближава до тях, и отново се скри в кухнята.

— Знаеш ли дали госпожица Райли се е срещала с някого? — попита Хънтър.

— След развода Манди не се интересуваше от връзки с мъже. Имаше флиртове, но нищо сериозно.

— А наскоро?

— Не, доколкото ми е известно.

— Излизаше ли с клиенти?

— Никога. — Таня поклати глава. — Може да е флиртувала с някого, но това е част от работата. Ние трябва да бъдем очарователни и понякога дори да флиртуваме, но това е всичко. Доколкото знам, Манди не нарушаваше това правило.

— Разбрах, че в събота вечерта Манди е показвала къщата в Малибу на евентуален купувач — каза Робърт, използвайки галеното име на Аманда, сякаш бъбреха за стара приятелка.

Таня избърса очите си хартиена кърпа и кимна:

— Той я е убил, нали?

Робърт се наведе напред, вгледа се в Таня и сетне поклати глава.

— Не можем да кажем със сигурност, но се интересуваме от него. Какво можеш да ни кажеш за този човек?

— Не много — със задавен глас отговори тя.

— Всичко би помогнало — настоя Карлос.

— Клиентът си запази час за разглеждане на къщата по телефона. Каза, че името му е Райън Търнър.

Хънтър го записа в черното си тефтерче.

— Кога стана това? Кога се обади да си запази час?

— В петък.

— Кой разговаря с него? Ти или Манди?

— Първия път аз.

— Имало е второ обаждане?

— Да. Той позвъни в събота да каже, че малко ще закъснее.

Котаракът отново се показа на вратата. Този път предпазливо влезе във всекидневната и легна под пластмасовата маса.

— Спомняш ли си разговора, който проведе с него?

Таня кимна.

— Не беше много дълъг.

— Помниш ли гласа му? Имаше ли нещо особено в него? Например акцентът?

— Да. Определено имаше южняшки акцент, като провинциален носов изговор, може би от Тексас или Мисисипи.

— Тонът му агресивен ли беше или учтив? А гласът му висок ли беше или тих?

Тя поклати глава.

— Изобщо не беше агресивен, а много учтив. Нямаше нищо особено в гласа му. — Таня наведе глава.

— Съжалявам.

— Всичко е наред — окуражи я Робърт. — Справяш се страхотно. Звучеше ли ти така, сякаш с Манди го познавате отпреди? Може би клиент, който наскоро е посетил агенцията?

Отново настъпи мълчание. Таня се втренчи за миг в треперещите си ръце и сетне поклати глава.

— Не мисля. Напоследък не идваха много клиенти.

— Той дойде ли в „Райли“, преди да отидат в къщата в Малибу, или са се запознали там? — попита Гарсия.

Таня отново избърса очите си.

— Политиката ни е да не казваме адреса на имота на клиенти, с които не сме се срещали. Той дойде в агенцията.

— Ти видя ли го?

— Не — въздъхна жената. — Той си запазил час за разглеждане за късно следобед, но се обади и каза, че ще закъснее един час. Попитах Манди дали иска да чакам с нея. — По лицето й отново започнаха да се стичат сълзи. — Тя отговори, че ще се оправи сама. Каза ми да си отида у дома, защото е събота. — Таня си пое дълбоко дъх и гласът й потрепери. — Трябваше да отида с нея.

— Нямало е да можеш да направиш нищо, Таня — утеши я Хънтър.

— Манди се страхуваше до смърт от огъня — добави тя и отново наведе глава.

Двамата детективи се спогледаха.

— Защо? — попита Робърт.

Тя не отговори веднага. Устните й потрепериха.

— Била е силно обгорена, когато е била малко момиче.

— Знаеш ли какво се е случило?

— Не точно. Манди не говореше за това. Каза ми, че когато била малка, роклята й се запалила и оттогава е развила страшна фобия от огъня. В дома й няма газова печка. Всичко е на електричество. Дори свещите я изнервяха. — Таня млъкна, въздъхна дълбоко и започна да хлипа: — Защо… защо някой би сторил това на Манди или на друго човешко същество? Не го разбирам. Трябва да си чудовище, за да изгориш жив някого. — Тя дишаше учестено. — Сигурно е страдала много. — Таня избухна в истеричен плач и закри с ръце лицето си.