Майкъл Конъли - Падане

Вече беше влизал в гаража и диспечерския офис на „Б & У“. Това му даваше стратегическо преимущество. А и вероятността Макуилън да бъде въоръжен там бе най-малка. Нещата щяха да са различни, ако караше такси в тъмните кътчета на Холивуд, но в диспечерския офис не беше толкова опасно.

Стационарният телефон иззвъня и на екрана се изписа „Л. А. ТАЙМС“. На Бош му се искаше да го остави на секретар, но размисли.

— „Неприключени следствия“.

— Може ли да говоря с детектив Бош?

— Вече го правите.

— Детектив, обажда се Емил и Гомес-Гонзмарт от другата страна на улицата, от „Лос Анджелис Таймс“. Работя върху материал за убийството на Джордж Ървинг и искам да ви задам няколко въпроса.

Бош замръзна. Изведнъж страшно му се допуши. Познаваше репортерката. Бяха й лепнали прякора Гончето, защото работеше по материалите си неуморно като ловджийско куче.

— Детектив?

— Да, извинете, хващате ме насред работа. Нарекохте случая убийство. Какво ви кара да мислите, че става въпрос за подобно нещо? Правим разследване на смъртта, да. Но не сме го нарекли убийство. Не сме стигнали до такъв извод.

Сега беше неин ред да замълчи за момент.

— Според информацията, с която разполагам, става въпрос за разследване на убийство и има заподозрян, който скоро ще бъде арестуван, ако вече не е. Въпросният заподозрян е бивш полицейски служител, който е имал търкания както със съветник Ървинг, така и със сина му. Точно затова ви се обаждам, детектив. Можете ли да потвърдите това и извършили ли сте арести по случая?

Бош беше изумен от подробните сведения, с които журналистката разполагаше.

— Вижте, няма да потвърждавам каквото и да било. Няма извършени арести и не съм сигурен откъде получавате тази информация, но тя е невярна.

Тонът й се промени. Заприлича на шепот и в него се долавяше едно „Кого поднасяш?“.

— Детектив, и двамата знаем, че информацията ми е вярна. Подготвяме материала и бих искала да чуя коментарите ви. В края на краищата вие сте главният разследващ. Но ако не можете или не желаете да разговаряте с мен, ще мина и без вас и ще съобщя, че отказвате коментар.

Бош мислеше трескаво. Знаеше как работи системата. Статията щеше да излезе в утрешния брой, но много преди това щеше да се появи на сайта на вестника. И когато достигнеше цифровата вселена, щеше да бъде прочетена от отговорните редактори на всеки телевизионен канал и радио в града. Час след появяването на материала в сайта на „Таймс“ щеше да настъпи медийна лудница. И независимо дали името му се споменаваше, или не, Макуилън щеше да научи, че Бош е по петите му.

Не можеше да допусне това. Не можеше да позволи на медиите да диктуват по какъвто и да било начин действията му. Даде си сметка, че се налага да сключи сделка.

— Кой е източникът ви? — попита той, за да спечели малко време и да обмисли как да се оправи с положението.

Гончето се разсмя, както и беше очаквал.

— Детектив, моля ви. Знаете, че не мога да разкривам източниците си. Ако желаете да станете анонимен източник, ще ви предложа същата абсолютна закрила. По-скоро бих влязла в затвора, отколкото да разкрия източниците си. Все пак предпочитам да имам сведения от вас.

Той вдигна глава и огледа помещението. Беше почти пусто. Тим Марсия седеше на бюрото си при кабинета на лейтенанта. Вратата на Дювал беше затворена както обикновено и бе невъзможно да се разбере дали тя е вътре.

— Не бих имал нищо против да дам изявление — каза той. — Но разбирате, че при случай като този, покрай всички политически връзки и тъй нататък, не мога да го направя без разрешение. Това би ми коствало работата. Ще се наложи да изчакате да поговоря с началниците си.

Надяваше се, че споменаването на работата ще му спечели малко време от съчувствие. Никой не иска да стане причина някой да изгуби мястото си. Дори ако е хладнокръвен и пресметлив репортер.

— Това ми прилича на безизходица, детектив Бош. С или без вас, материалът е факт и трябва да го напиша днес.

— Добре, колко време можете да ми дадете? Ще ви се обадя.

Последва пауза и на Бош му се стори, че чува тракане на клавиатура.

— Крайният ми срок е в пет следобед. Трябва да ви чуя преди това.

Бош си погледна часовника. Беше получил три часа. Смяташе, че ще са достатъчни, за да се добере до Макуилън. След като го задържеше, нямаше да има значение какво пише в интернет и колко репортери и продуценти ще звънят на телефона му или в отдела за връзки с медиите.