Майкъл Конъли - Падане

— Ще ги покажем на Пел ли?

— Да. И може би ще го повозим.

Докато Чу подреждаше снимките наред с фотографии на други престъпници, Бош се върна на бюрото си. Канеше се да се обади на Ана Стоун и да й каже за плана им, когато получи съобщение, от дъщеря си.

КАЗАХ НА МАЙКАТА НА АШЛИН, ЧЕ РАБОТИШ ПО СЛУЧАЙ. ТЯ КАЗВА, ЧЕ МОГА ДА ПРЕСПЯ ТУК СТАВА ЛИ?

Бош мисли доста, преди да отговори. Утре беше учебен ден, но Мади беше оставала там и преди, когато той беше в командировка. Майката на Ашлин беше много гостоприемна и смяташе, че по някакъв начин помага на закона, като се грижи за Мади, докато баща й преследва убийци.

Запита се обаче дали в случая не става въпрос за нещо друго. Да не би дъщеря му да освобождаваше терена за Ана?

Едва не й се обади, но предпочете да продължи с текстовите съобщения, защото не искаше Чу да става свидетел на разговора им.

СИГУРНА ЛИ СИ? НЯМА ДА СЕ БАВЯ МНОГО. МОГА ДА ТЕ ВЗЕМА НА ВРЪЩАНЕ.

Тя бързо отговори, че е сигурна и че иска да преспи у Ашлин. Минали през дома след училище, за да вземат дрехи. Накрая Бош й писа, че е съгласен.

Обади се на Ана да й каже, че ще се видят преди осем. Тя отговори, че могат да използват една от стаите за консултации, за да покажат на Пел снимките.

— А можем ли да го вземем с нас? Има ли някакви правила в това отношение?

— Къде ще го водите?

— Разполагаме с адрес. Смятаме, че Пел е живял там с майка си и с онзи тип. Искам да видя дали ще познае мястото. Някаква жилищна кооперация е.

Известно време Ана не отговори — вероятно обмисляше как ще се отрази на Пел да види мястото, където е бил тормозен като дете.

— Няма правила — най-сетне рече тя. — Може да напуска центъра. Но мисля, че аз също трябва да дойда. Може да реагира зле. По-добре е да съм с него.

— Мислех си, че имаш среща. Каза, че трябва да работиш до осем.

— Просто трябва да си отработя часовете. Днес дойдох по-късно, защото си мислех, че довечера ще имам сесия. Проверяват ни. Не искам да имам проблеми заради това, че съм работила шест часа.

— Ясно. Е, ще дойдем след около час. Пел ще се е прибрал ли от работа?

— Той вече се върна. Ще ви чакаме. Това променя ли плановете за вечеря?

— Не и от моя страна. Очаквам я с нетърпение.

— Добре. Аз също.

Бош и Чу пътуваха отделно до Долината, за да не им се налага после да се бутат в натоварения трафик към центъра. Чу щеше да продължи по магистрала 134 към дома си в Пасадена, а Бош щеше да остане в района, докато дойде време за вечерята с Ана Стоун.

Докато пътуваше по магистрала 101, Уиткомб от управлението в Холивуд най-сетне се обади.

— Извинявай, Хари. Хвана ме насред работа и просто забравих да ти се обадя. С какво мога да ти помогна?

— Имаш ли в участъка патрулно ченге на име Робърт Мейсън?

— Да, Боби Мейсън. Но той работи втора смяна, а аз първа, така че не го познавам много добре. Какво за него?

— Гледах, че е извършил едни арести, свързани със случай, по който работя. Искам да поговоря с него по въпроса.

— Работиш върху случая в „Шато“ с хлапето на Ървин Ървинг, нали?

На Бош му се стори странно някой да нарича Джордж Ървинг „хлапе“.

— Точно така.

— За какви арести става въпрос?

— Три, за шофиране в пияно състояние.

— Какво общо има това със случая?

Бош замълча за момент с надеждата, че така ще намекне на Уиткомб, че търси информация, а не се опитва да разгласява такава.

— Просто подробност — каза най-сетне. — Какво си чувал за Мейсън? Добре ли се представя?

Говореше кодирано — опитваше се да разбере дали Мейсън има съмнителна репутация.

— Доколкото чух, вчера бил доста разстроен — отвърна Уиткомб.

— Защо?

— Заради „Шато“. Май са били стари приятели със сина на съветника. Чух, че дори били в един клас в академията.

Бош се насочи към изхода за Ланкършим Булевард. Планът беше да вземе Чу от паркинга до станцията на метрото в Студио Сити.

Не искаше да разкрива пред Уиткомб колко важни са нещата, затова каза само:

— Да, и аз чух, че са се познавали.

— Така изглежда — каза Уиткомб. — Но това е всичко, което знам, Хари. Както казах, Мейсън работи втора смяна, а аз — първа. Почти приключих за днес. Има ли нещо друго?

Това беше неговият начин да каже, че не иска да се замесва в разговори за колега. Бош не можеше да го вини.

— Да. Знаеш ли в коя зона обикновено работи Мейсън?

Холивуд беше разделен на осем основни патрулни зони.

— Мога да проверя. В участъка съм.

Бош изчакан Уиткомб скоро се обади отново.