Майкъл Конъли - Падане

Двете униформени ченгета бяха от участъка във Ван Найс. Казаха, че са изпратени от КНП.

— Не отговаряхте на телефона и на радиостанцията в колата — каза по-възрастният. — Трябва да се свържете с лейтенант Райдър от кабинета на началника. Каза, че е спешно.

Бош им благодари и обясни, че е водил важен разговор, поради което си е изключил телефона. Веднага щом ченгетата си тръгнаха, той се обади на Райдър. Тя вдигна на първото позвъняване.

— Хари, защо не си вдигаш телефона?

— Защото провеждах разпит. Обикновено не прекъсвам, когато ми звънне телефонът. Как успя да ме намериш?

— Благодарение на партньора ти, който отговаря на позвънявания. Какво общо има онзи поправителен център със случая „Ървинг“?

Нямаше как да увърта с отговора.

— Нищо. Свързан е с друг случай.

Последва мълчание, докато Киз се мъчеше да сдържи раздразнението и яростта си.

— Хари, шефът на полицията ти каза, че случаят „Ървинг“ е от първостепенна важност. Защо…

— Виж какво, чакам аутопсията. Нищо не мога да направя по случая „Ървинг“ преди това и смятам да продължа след провеждането й.

— Е, познай какво?

Бош се досети откъде са двете пропуснати позвънявания от номер 213.

— Какво?

— Аутопсията започна преди половин час. Ако тръгнеш сега, може да хванеш края й.

— Чу там ли е?

— Би трябвало.

— Тръгвам веднага.

Смутен, Бош прекъсна връзката без допълнителни обяснения.

Когато Бош най-сетне влезе в залата за аутопсии, облечен с хирургически костюм и с ръкавици, тялото на Джордж Ървинг вече беше зашито с дебел восъчен конец.

— Съжалявам за закъснението — обяви той.

Д-р Борха Торон Антоне посочи микрофона, висящ от тавана над масата, и Бош разбра, че е сгрешил. Провеждането на аутопсията се записваше и сега щеше да се отбележи официално, че Бош почти е пропуснал огледа на тялото. Ако случайно се стигнеше до съд, защитата можеше да използва този факт, за да повлияе на заседателите. Нямаше значение, че Чу е присъствал. Фактът, че главният разследващ не е бил там, можеше да бъде представен от опитен адвокат като доказателство за немарливост, че и като нещо още по-лошо.

Бош застана до Чу, който се беше облегнал със скръстени ръце на една спомагателна маса до тази за аутопсии. Намираше се възможно най-далеч от трупа, но въпреки това можеше да твърди, че е присъствал на огледа. Въпреки маската на устата му ясно личеше, че изобщо не е щастлив. Навремето бе признал на Бош, че е поискал да постъпи в „Неприключени следствия“, защото ще може да разследва убийства, без да му се налага да ходи на аутопсии. Не можеше да гледа осакатяване на човешко тяло и поради това старите случаи бяха най-подходящи за него. Можеше да чете доклади от аутопсии, но не и да ги наблюдава. А в същото време продължаваше да разследва убийства.

Хари искаше да го пита дали отварянето на трупа е дало някакви интересни резултати, но реши да изчака и да пита направо Антоне, при изключен микрофон. Затова погледна работната маса зад патолога и преброи стъклениците на стойката. Видя, че Антоне е напълнил пет епруветки с кръвта на Ървинг, което означаваше, че смята да пусне пълни токсикологични изследвания. При рутинна аутопсия кръвта се изследваше за дванайсет основни групи вещества. Когато разходите нямаха значение или имаше подозрение за употреба на наркотици, която не се връзваше със случая, групите ставаха цели двайсет и шест. И за тях бяха необходими пет епруветки кръв.

Антоне завърши аутопсията е описание на Y-образния шев, след което свали ръкавиците си и изключи микрофона.

— Радвам се, че успя да дойдеш, детектив — каза той. — Как така се накани?

При изключен микрофон испанският му акцент сякаш беше още по-силен и пълен със сарказъм.

— Мъкна две дини под една мишница — в същия дух отвърна Бош. — Но какво пък, сигурен бях, че партньорът ми ще се оправи тук. Нали така, партньоре?

Тупна грубо Чу по рамото. Чрез обръщението „партньоре“ му изпращаше таен сигнал. Още в началото се бяха разбрали, че ако трябва да се замаже положение, ще използват тази дума. Паролата означаваше, че другият също трябва да влезе в ролята.

Този път обаче Чу заряза уговорката.

— Да бе — каза той. — Опитвах се да се свържа с теб, човече. Не ми вдигна.

— Явно не си се опитвал достатъчно.

Бош хвърли на Чу поглед, който едва не стопи пластмасовата маска на лицето му, след което отново насочи вниманието си към Антоне.

— Виждам, че пускаш пълни изследвания, докторе. Добро решение. Има ли нещо, което трябва да знам?