Майкъл Конъли - Падане

— А ти какво ще правиш?

— Надявам се да говоря с Клейтън Пел за мъж на име Джони.

— Какво?

— Ще ти кажа, когато се върна в управлението. Трябва да затварям.

— Хар…

Бош прекъсна връзката. Не искаше да затъва в обяснения. Това само забавяше нещата. Искаше да запази инерцията.

Двайсет минути по-късно пъплеше по „Удман“ и търсеше място за паркиране недалеч от „Буена Виста“. Не намери и се принуди да остави колата на забранено за спиране място, като се върна една пресечка назад до центъра. Пъхна ръка през портала, за да звънне. Представи се и потърси д-р Стоун. Порталът се отключи и той влезе.

Ана Стоун го чакаше усмихната в приемната на офиса. Бош я попита дали има собствен кабинет или място, където могат да поговорят насаме, и тя го отведе в една от стаите за индивидуална терапия.

— Това трябва да свърши работа — рече тя. — Деля кабинета с още двама терапевти. Какво става, Хари? Не очаквах да те видя отново толкова скоро.

Бош кимна в знак на съгласие — той си бе мислил същото.

— Искам да говоря с Клейтън Пел.

Тя се намръщи, сякаш я беше поставил в трудно положение.

— Хари, ако Клейтън е заподозрян, поставяш ме в много…

— Не е заподозрян. Може ли да поседнем за момент?

Тя му посочи стола, който вероятно бе предназначен за пациенти, и се настани на стола срещу него.

— Добре — започна Бош. — Първо трябва да ти кажа, че онова, които ще чуеш, вероятно ще ти се стори твърде голямо съвпадение, за да е такова — всъщност аз изобщо не вярвам в съвпадения. Трябва ми помощта ти. Трябва да говоря с Пел.

— И не защото е заподозрян?

— Не, бил е твърде малък. Знаем, че не е убиецът. Бил е свидетел.

Тя поклати глава.

— Разговарям четири пъти седмично с него от близо шест месеца. Мисля, че ако е бил свидетел на убийството на момичето, това щеше да излезе на някакво ниво, подсъзнателно или не.

Бош вдигна ръце, за да я спре.

— Нямам предвид очевидец. Не е бил там и вероятно не знае абсолютно нищо за нея. Мисля обаче, че е познавал убиеца. Той може да ми помогне. Ето, виж това.

Постави куфарчето на пода между краката си и го отвори. Извади оригиналното досие по убийството на Лили Прайс и бързо отвори на папките с избелелите моментални снимки на местопрестъплението. Стоун застана до стола му, за да ги вижда.

— Снимките са доста стари и избелели, но ако се вгледаш в шията на жертвата, ще видиш белега, оставен от лигатурата. Била е удушена.

Бош я чу как рязко си поема дъх.

— Боже мой… — промълви тя.

Той бързо затвори папката и я погледна. Беше закрила устата си с длан.

— Съжалявам. Мислех, че си свикнала да виждаш подобни…

— Да, виждала съм. Просто не мога да свикна. Специалността ми е сексуални отклонения и дисфункции. Да видиш крайния…

Тя посочи затворената папка.

— Точно това се опитвам да спра. Ужасно е.

Бош кимна и тя поиска да й покаже отново снимките. Той отвори досието, избра снимка, показваща в близък план шията на жертвата, и посочи едва видимия отпечатък върху кожата.

— Виждаш ли какво имам предвид?

— Да — отвърна Стоун. — Горкото момиче.

— Добре, а сега виж тази.

Извади друга моментална снимка и й каза отново да погледне следата от лигатурата. Този път отпечатъкът се виждаше по-ясно.

— Виждам, но какво означава това?

— Тази фотография е направена от друг ъгъл и се вижда горната граница на лигатурата. На предишната се вижда долната.

Той обърна на първата снимка и проследи с пръст разликата между двете.

— Виждаш ли?

— Да. Но не разбирам. Има две линии. Какво означават те?

— Линии, които не съвпадат. Намират се на различни места по шията. Това означава, че са горният и долният край на лигатурата. Съчетай ги и ще получиш представа колко широка е била самата лигатура и по-важното — какво е представлявала.

С палец и показалец тя проследи двете линии на едната снимка, очертавайки ивица с ширина почти пет сантиметра.

— Това е единственото, с което разполагаме — каза той. — Снимките от аутопсията липсваха в архива, така че трябва да се задоволим с тези. А на тях се вижда, че лигатурата е била широка най-малко четири сантиметра.

— Като колан?

— Именно. Виж и тук. Точно под ухото имаме друг отпечатък, този път по-различен.

Бош показа друга снимка от втория плик.

— Прилича на квадрат.

— Точно така. Като квадратна катарама. А сега да погледнем кръвта.

Върна се на първия плик и се спря на първите три снимки. Всички показваха петънцето кръв по шията на жертвата.