Майкъл Конъли - Падане

— Чакайте малко. Момент.

Тя вдигна ръка, за да го спре.

— Казахте деветнайсетгодишно момиче?

— Точно така. По нея беше намерена негова ДНК.

Отново не беше лъжа, но не и цялата истина.

— Невъзможно.

— Не ми казвайте какво е възможно и какво не. Науката не греши. Неговата…

— Е, този път явно греши. Клейтън Пел не е изнасилвал деветнайсетгодишно момиче. Първо, той е хомосексуалист. И педофил. Същото се отнася за почти всички мъже тук. Те са хищници, осъдени за престъпления срещу деца. Второ, преди две години е нападнат в затвора от група мъже и е бил кастриран. Затова няма начин Клейтън Пел да е вашият заподозрян.

Бош чу как партньорът му рязко си поема дъх. Самият той бе шокиран от тези разкрития, както и от съвпадението им с мислите му при влизането в центъра.

— Заболяването на Клейтън е свързано с пристрастяването му към момчета в предпубертетна възраст — продължи Стоун. — Мислех си, че си подготвя те домашното, преди да дойдете тук.

Бош впери поглед в нея и почувства как се изчервява от смущение. Добре замислената му измама беше отишла по дяволите. И не само това — сега имаше още доказателства, че в случая с Лили Прайс нещо страшно се е объркало.

— Предпубертетна… — изтърси той, мъчейки се отчаяно да замаже гафа. — Да не би да говорите за деца на осем години? На десет? Защо точно такава възраст?

— Не мога да влизам в подробности — отвърна Стоун. — Навлизате в територията на поверителността.

Бош отиде до прозореца и погледна към Клейтън Пел в кръга. Седеше с изправен гръб на стола си и като че ли внимателно следеше разговора. Не беше от онези, които бяха скрили лицата си външно нищо не намекваше за травмата, която му е била причинена.

— Някой в кръга знае ли?

— Знам само аз и направих сериозно нарушение, като ви казах. Груповите сесии са от огромно терапевтично значение за повечето пациенти. Именно затова те идват тук. Затова остават.

Бош би могъл да възрази, че остават заради подслона и храната, но предпочете да вдигне ръце в знак, че се предава и извинява.

— Докторе, имаме една молба — рече той. — Не казвайте на Пел, че сме идвали да разпитваме за него.

— Изобщо не бих му казала. Това само ще го разстрои. Ако ме попитат, ще кажа просто, че сте дошли да разследвате последния вандализъм.

— Звучи добре. Какъв беше последният вандализъм?

— Някой беше написал със спрей „Обичам изнасилвачите на бебета“ на колата ми. Много им се иска да ни разкарат оттук. Виждате ли мъжа срещу Клейтън в кръга? Онзи с превръзката на окото?

Бош погледна и кимна.

— Хванали го, докато вървял от автобусната спирка към центъра на връщане от работа. Спипала го местна банда — Т-Дъб бойс. Извадили му окото със счупена бутилка.

Бош се обърна към нея. Знаеше, че говори за латиноамериканска банда от района на Тухунга Уош. Латиноамериканските банди бяха прочути с нетърпимостта и жестокостта си към хората със сексуални отклонения.

— Някой беше ли арестуван?

Тя се изсмя подигравателно.

— За да арестуваш някого, трябва да има разследване. Но никой от вашето управление, или отнякъде другаде, не си прави труда да разследва вандализма и насилието в района.

Бош кимна, като избягваше да среща погледа й. Още една точка за нея.

— А сега, ако нямате други въпроси, трябва да се връщам на работа.

— Не, нямаме други въпроси — рече Бош. — Вършете си добрите дела, докторе. Ние също се връщаме към нашите.

Бош тъкмо се беше върнал в Дирекцията на полицията от градския архив с наръч папки под мишница. Минаваше пет, така че в отдела бе почти пусто. Чу си беше тръгнал, което беше добре дошло за Бош. Той също смяташе да се прибере и да започне да преглежда папките и диска от „Шато Мармон“ у дома. Прибираше документите в куфарче, когато видя Киз Райдър да влиза в помещението и да се насочва право към него. Бързо затвори капака на куфарчето. Не искаше Райдър да започне да задава въпроси за папките и да научи, че документите не са по случая „Ървинг“.

— Хари, мислех, че ще поддържаме връзка — каза тя вместо поздрав.

— И ще поддържаме, когато имам какво да споделя. Здрасти и на теб, Киз.

— Виж, Хари, нямам време за любезности. Натиска ме шефът, който пък е под натиск от Ървинг и от останалите членове на Градския съвет, които е успял да привлече зад всичко това.

— Зад кое?

— Настояването да се открие какво се е случило със сина му.

— Е, радвам се, че си тук, за да поемеш това бреме и да оставиш следователите да си вършат работата.