Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

— Боже мой!

— Извади късмет. Пропусна последното учение.

— Какво беше то?

— Не съм много сигурен, но мисля, че точно в момента го провеждат — някъде навън са. Възползвай се от положението си и се наспи. Аз бих го направил със сигурност.

На около два километра от тях Пийт, Джош и Маико бяха под напрежение.

Започна добре. По-рано същия ден се бяха събрали в лагер „Алфа“, малка група сгради в североизточния край на Тинтара. Новините за Стефани бяха добри. Състоянието й се подобряваше и щяха да я събудят от изкуствено предизвиканата кома в 14 часа. Междувременно тримата получиха нова задача. Под тихия шум на прибоя, който долиташе през отворения прозорец на конферентната зала, Марк им обясни какво трябва да направят.

— Както знаете, Тинтара е много малък остров — каза той. — Но в по-голямата си част е джунгла, а в джунглата е лесно да се изгубиш. В това учение един от техниците ще играе ролята на тежко ранен гражданин, който няма никаква представа как да оцелява в екстремна обстановка, нито медицински познания. Приклещен е някъде на Тинтара. Трябва да го намерите и да го спасите. Дотук лесното, но има още три неща. Първо, времето ви притиска. Имате един час да намерите ранения и да го транспортирате до медицинския пункт в Първа база. Второ, единственото, което ще имате на разположение освен кибердрехите, е ловджийски нож — трийсетсантиметрово острие от импрегнирана срещу ръжда въглеродна стомана. И трето, трябва да се стараете да не бъдете елиминирани от някой от тримата ловци, които ще ви преследват.

— Ловци? — попита Джош.

— Да. Ето това е ловец — отвърна Марк и вдигна покривката над сферичен предмет с диаметър около четирийсет и пет сантиметра. — Могат да се движат във въздуха, по земя, дори под вода. И са много бързи. Създадени са за спасителни операции, прекалено опасни за хора. Имат сензори, които могат да се програмират да търсят определена цел. В това учение са програмирани да открият три човешки същества — двама мъже и една жена.

— Ясно — каза Маико. — И какво ще направят, като ни открият?

— В кибердрехите ви има сензори. Щом ловците се приближат прекалено до вас, ще се прицелят в сензора и ако го улучат, сте вън от играта.

— Нещо като пейнтбол.

— Точно така.

— Насам — каза Пийт. — Към полянката. Долавям сигнал. — И се втурна напред, а Маи и Джош бързо го последваха. Стигнаха до малка полянка и клекнаха.

— Определено се свързвам — потвърди Пийт. Гледаше малък пластичен екран, увит около ръката му и вплетен в плата на киберкостюма му.

Опитваха се да се закачат за сателита от петнайсет минути, за да фиксират целта си. Сензорите в кибердрехите им трябваше да се свържат със сателита над Тинтара. Така щяха да влязат в компютърната система в Първа база, а оттам — в интернет. Проблемът беше, че или Марк нарочно им късаше връзката, за да направи всичко по-трудно, или имаше някакъв мрежови проблем, който нямаше нищо общо с учението. И в двата случая беше невъзможно да получат точна информация за целта.

— Добре — каза Питър и потупа един мек панел под екрана. — Май се връзвам.

Сателит на хиляди километри над главите им следеше непрекъснато какво се случва на острова и в океана около него. Работеше най-вече за целите на отбраната, но с него можеше да се открие всичко, по-голямо от монета от десет цента. Можеше да улавя и телесната температура на животните. По този начин Пийт се опитваше да намери следа от човешко присъствие на усамотения остров.

Насочи детектора на сателита към средата на острова. Там се намираше Първа база. Видя очертанията на сградите над земята.

— Превключи на инфрачервено засичане — каза Маи.

Пийт натисна някакви бутони и изображението веднага се смени. Сградите изчезнаха и на тяхно място се появиха светлинни петна — инфрачервените отпечатъци на над 800 души и техните машини. Пренасочи детектора и тогава всички видяха няколко светли точици близо до базата, които се движеха по пътищата. Трябваше да хванат сигнал далеч от главните шосета. Пийт отново натисна бутоните и изображението се промени. Стори му се, че вижда съвсем малка точка светлина в най-южната част на острова.

Екранът потъмня.

— Да му се не види! — възкликна Джош.

— Прекалено много съвпадения, за да става въпрос за проблем с мрежата — каза Маико.

— Както и да е, няма значение — отвърна Пийт, угаси екрана и се изправи.

Тогава чуха бръмченето. Обърнаха се и видяха ловеца над дърветата на десетина метра от тях.