Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Докато правеха любов, той изпита странното чувство, че излиза от тялото си и се наблюдава отгоре. Когато най-накрая се унесоха, той усети, че е наполовина заспал, но наполовина буден. Чуваше гласове. Различаваше по някоя друга дума, но не можеше да разбере смисъла.

Когато през щорите започна да се процежда сребриста светлина, Джош внезапно се върна в света на будните. Таня спеше до него. Лежеше на една страна, бледото й голо тяло изглеждаше красиво и жизнено под първите лъчи на зората. Той се измъкна от леглото и отиде във всекидневната. Пусна телевизора без звук. Чарлстън бе ударен лошо, по-зле, отколкото се бяха страхували. Докато гледаше репортажите, му стана хладно. Облече се и написа бележка на Таня.

Когато излезе на студената улица, слънцето вече се издигаше над хоризонта. Сенките прорязваха сградите като парчета тъмно стъкло. Джош седна на пейка на Юниън Скуеър и се загледа в преминаващите хора, бягащите за здраве хора. Куче повдигна крак и се изпика до едно дърво. Светът продължаваше да се върти около оста си и да се мести по малко по орбитата си около Слънцето. Ято птици прелетя ниско. Мислите му бавно се подреждаха. Беше очевидно какво трябва да направи. Беше очевидно, откакто се завърна от Тинтара преди няколко седмици. Извади мобилния си телефон и набра номера, който Марк Харисън му бе дал.

Холивуд Хилс, Лос Анджелис

Пикапът беше син „Форд Рейнджър“ последен модел. На двете врати с бели букви пишеше „Басейни и поддръжка“. В каросерията отзад спретнато бяха подредени метални сандъци, пълни с водни филтри, химикали и пластмасови тръбички. До тях имаше хлоратор в кутия, сгънато платнище за басейн и почистваща вакуумна приставка.

Пикапът спря пред сградата на булевард „Шиоук“ №19234, хасиенда, строена през 50-те години. Някога бе принадлежала на отдавна забравена старлетка. Очевидно двама от групата „Мамас енд дъ Папас“ се бяха срещнали тук на парти, а Лени Брус веднъж повърнал на предните стълби.

Шофьорът угаси двигателя и погледна сградата с ванилов цвят през очилата си. Имотът беше огромен, поне хиляда квадрата. Моравата, простираща се от стените на къщата до улицата, беше безупречна и тучна, а покритата с камъни пътека се виеше до масивна дъбова врата, обсипана с големи метални пирони. Пред хасиендата имаше редица лаврови дървета, засадени между френските прозорци на приземния етаж. Всички пердета бяха спуснати, но от задната част на къщата долитаха ритъм на барабани и стържене на китари, прекарани през надут до дупка усилвател.

Човекът от пикапа бе известен на работодателите си като Дракон. Това име се вписваше идеално в техния свят, в който те се наричаха Четиримата конници на Апокалипсиса. Разбира се, че любимият им наемен убиец трябва да се казва Дракон — другото име на Дявола в Откровение на свети Йоан.

Дракон погледна разпечатката в скута си. На нея имаше снимка на млад мъж, последния, който бе разгневил Четиримата конници. Огледа хубаво листа и запомни всяка подробност. Чрез свой човек в Швейцария Конниците бяха убедили директор на национална банка да отвори един особено ценен сейф. В него имаше кутия. А в кутията — диск. Дискът бе изваден от кутията и това просто действие даде на Конниците зелена светлина да се обадят на Дракон. И ето го сега на булевард „Шиоук“ №19234, готов да извади мухата от меда.

Гордън Смит смяташе, че е най-щастливият човек на земята. В училище беше най-големият зубър, готините пичове го тормозеха, а секси момичетата му се подиграваха. Сега обаче сигурно се пукаха от яд — той беше пуснал голямата новина във „Фейсбук“ и в „МайСпейс“ заедно с подходящи снимки, за да е сигурен, че ще стигне до тях.

Преди месец удари джакпота. На 24 години изобрети вещество, наричано от него „екогориво“, алтернатива на петрола. Създаде го в гаража на родителите си в Спокейн, градче на 370 километра източно от Сиатъл. За производството на екогоривото нямаше нужда от петрол. С него се изминаваше два пъти повече разстояние, отколкото с обикновения бензин, струваше два пъти по-евтино и замърсяваше атмосферата десетократно по-малко. Но имаше и нещо още по-хубаво — горивото можеше да се използва от обикновени двигатели, така че не се налагаха скъпи настройки и нямаше да се губи време, докато новите коли излязат на пазара.

Гордън беше умно хлапе — много, много умно — и добре разбираше какво е изобретил, знаеше както добрата страна, така и опасността. Осъзнаваше, че е притиснал пистолет в слепоочието на петролната индустрия и щом новината се разчуе, петролните компании ще бъдат изключително гневни. Затова си даваше сметка, че трябва да стъпва предпазливо. Свърза се с пиар компания от Ню Джърси — „Неро Холдинг“ — и им обясни цялата работа. Те веднага видяха потенциала и му уредиха сделка за 25 милиона долара, за да си мълчи.