Майкъл Уайт - Извънредна ситуация

Той натисна някакво копче в ръчната облегалка и светлините в кабината помръкнаха. Пред тях грейна екран. На него се виждаше „Колибри“.

— Това е самолетът, в който се намираме — каза той. Изображението се смени. — А това е „Горила“. Видяхте я при първото си посещение. Имаме четири такива машини — „Джон“, „Пол“, „Джордж“ и „Ринго“. Могат да се движат до десет пъти по-бързо от скоростта на звука. Екипажът е от двама души. Могат да вдигнат във въздуха до 250 килограма оборудване. Предназначението им е да откарат членовете на „Е-форс“ до коя да е точка на света максимално бързо.

— Ти сериозно ли говориш за скоростта? — попита Том, който клатеше невярващо глава.

— Да — отвърна Марк. — Всички самолети излитат и се приземяват вертикално с обикновени реактивни двигатели. Но когато се издигнат на оперативна височина, превключват на свръхзвукови правотокови въздушнореактивни двигатели.

— Въздушнореактивни ли? — попита Маико. — Използваме такива в НАСА.

— Разбира се. Хиперзвуковият безпилотен самолет на НАСА Х-43А е прочут. Счупи рекорда за скорост през 2004 година. Движи се 9,8 пъти по-бързо от звука. Нашите самолети са подобрена версия на същата технология. Правотоковите въздушнореактивни двигатели използват кислорода от въздуха и когато преминат звуковата бариера, изгарят с него горивото. Няма нужда да носят на борда си пропелант. Просто изсмукват кислорода от въздуха. Те са като китове, които ядат планктон по пътя си.

Изображението отново се промени. Този път се появи огромна, почти сферична летателна машина. Беше сребриста, а кабината й се намираше на върха на сферата. Приличаше на гигантски хамбургер.

— Това е „Биг Мак“ — каза Марк. — Основният ни транспортен самолет. В него се товарят тежките неща: четириместни подводници, големи изкопни машини, повдигащи устройства. С „Биг Мак“ превозваме най-различно оборудване. „Къртица“, машина за прокопаване с мощност 2000 конски сили, „Клетка“, защитна капсула за работа в изключително нестабилна обстановка, и „Светулка“, двуместна пожарникарска кола, която издържа температура на повърхността си от 1000 градуса по Целзий за час. Освен тях разполагаме и с хеликоптери, които могат да се движат два пъти по-бързо от звука, наземни превозни средства, плавателни съдове и високоскоростни подводници.

Екранът угасна и осветлението грейна отново.

— Каза, че има базисно обучение — започна Стефани. — А какво друго?

— Точно това смятах да ви обясня. За всеки от вас ще бъде изготвена специална програма. Тези, които не са минали през военно обучение, ще преминат курс, подобен на този, през който минават зелените барети. За хората без медицински познания има курс за основните процедури при катастрофи. — Марк млъкна за малко и се взря във всяко от лицата пред него. — Няма да ви лъжа. Ще е трудно, много трудно. Някакви въпроси?

— Да, само един — обади се Том. — Да разбирам ли, че съм освободен от покриването на норматив на сто метра спринт през кал и конски фъшкии?

Четиримата мъже се срещаха рядко на живо. През повечето време бяха само разменени пиксели. В този ден се състоя поредната им виртуална среща.

На пръв поглед малко неща ги свързваха, освен това, че бяха много успели хора. Двама бяха значими политици, единият беше финансист милиардер, а последният — медиен магнат. Бяха на възраст между 50 и 70 години. Единият беше много висок, метър и деветдесет; другият много нисък, само метър и шейсет. Седемдесетгодишният тежеше над сто и петдесет килограма и почти нямаше мускули. Четвъртият беше широкоплещест и с шкембе. Но външният вид може да е много заблуждаващ. Едно-единствено нещо събираше тези мъже — парите. Бяха се запознали на вечеря на Световната банка за вътрешни хора, оттеглиха се на бренди и пури в закътана стая на хотел „Гленийгъл“ и — бинго! — сближиха се.

На следващата си среща решиха какво да правят заедно. Размениха си и малко черен хумор. Нарекоха се Смърт, Завоевание, Война и Чума — четиримата конници на Апокалипсиса.

Общото богатство на тези мъже надвишаваше 100 милиарда долара. Контролираха три от най-важните сектора през XXI век — финансите, кръвта на икономиката; медиите, нервната система на епохата; и политиката на единствената суперсила в света. На срещите си слагаха вратовръзки в цветовете на съответните коне на ездачите от Апокалипсиса — светлозелена за Смърт, бяла за Завоевание, червена за Война и черна за Чума. Може би беше малко прекалено, но какво пък толкова?