Майкъл Уайт - Равноденствие

— Да, да, ето ги — каза Ранкин след няколко минути. — Компютърна томография основно, на цялото тяло. Момичетата са правили психологически тестове тук, а после са отишли в болницата „Джон Радклиф“ за медицинските изследвания. Скъпа процедура, но Спенсър умееше да набира средства.

Мънро мълчаливо прелистваше страниците и ги подаваше една по една на Роджърс.

— Приемам, че Спенсър не е работел сам?

— Да, не работеше сам. Макар че винаги беше на разположение, разбира се. Прекрасен ръководител с отлични организационни качества. Имаше трима помощници за тестовете и три млади аспирантки за медицинските изследвания в болницата. Анализът на резултатите беше извършен от младия Бриджис.

— Кой Бриджис?

— Малкъм, Малкъм Бриджис. Много обещаващ младеж, от който един ден ще излезе прекрасен психолог, помнете ми думата.

— Малкъм Бриджис работи тук?

— Да, но прекарва свободното си време в Бодлеанската библиотека с професор Лайтман, главния библиотекар. Наистина всеотдаен младеж, но честно казано, не знам как успява да се справи с всичко.

— Той тук ли е в момента?

— Би трябвало. Момент да помисля. Днес е петък. — Той си погледна часовника. — Ще му звънна.

След което вдигна телефонната слушалка и набра трицифрен номер.

— Не, още не е дошъл, съжалявам.

— Няма проблем — каза Мънро и стана от стола. — Ще го намерим. Ще съм ви благодарен, ако позволите да вземем тази папка, доктор Ранкин. Ще я пазим и ще направим копия.

— Да, да, разбира се — бързо каза Ранкин. — Ако има нещо, с което …

— Всъщност, да, има още един въпрос, който трябва да изясним. Имате ли нещо общо с младеж на име Ръсел Кънингам?

Ранкин го погледна с недоумение.

— Видях го на идване, излизаше от паркинга с една много лъскава спортна кола.

— Кънингам ли казахте? Да, да, сещам се. Не бих казал, че го познавам лично, той е първокурсник. Но съм го виждал с колата, разбира се, кой не е? — Ранкин се разсмя.

— Навярно сте чували и за баща му — намеси се Роджърс.

— Разбира се, чувал съм… Човекът библиотека, великият филантроп. Всъщност Бриджис май е наставник на Ръсел. Но какво общо има той с всичко това?

Мънро протегна ръка, като че ли не беше чул въпроса.

— Благодаря за отделеното време, доктор Ранкин, А също и за това — каза той и потупа папката, която беше притиснал до гърдите си.

Навън грееше ярко слънце. Отвъд паркинга имаше игрище за ръгби и група играчи в спортни облекла и с качулки на главите обикаляше терена.

— Искам да ми доведете Малкъм Бриджис в управлението възможно по-бързо — каза Мънро.

— Кажи на Грийн да зареже всичко и да се заеме със списъка на момичетата. Искам да знам къде се намират в момента и искам всяко да бъде разпитано. Ясно ли е?

Роджърс кимна.

— Междувременно аз ще издействам заповед. Мисля, че е време да посетим господин Ръсел Кънингам, какво ще кажеш?

В доброто старо време, описано от Ивлин Уо, Себастиан Флайт идва в Оксфорд със своето мече Алойшъс и се настанява в помещенията на приземния етаж в Крайстчърч Колидж, където стените са боядисани в светлосиво и са украсени с изящни китайски литографии. Век по-късно някои студенти със съвсем различно потекло от това на семейство Флайт, но с почти същите парични запаси, предпочитаха да са по-независими от университета. Затова техните родители им купуваха апартаменти, чиито цени бяха от четвърт милион лири нагоре, с изглед към Чаруел и близо до удобствата на градския център.

Подобни жилища имаха вградена система за прахосмучене (за да е по-лесно на домашната помощница) и подземни гаражи за три коли. Именно в един такъв дом Ръсел Кънингам се наслаждаваше на своята първа година в Оксфордския университет. Смяташе, че това е идеалното място за гости и забавления, а също така, че е напълно подходящо за единствения син на един от най-заможните британски предприемачи, Найджъл Кънингам, познат сред снобите на Оксфорд (които с радост приемаха неговите щедри дарения от милиони лири) като Човекът библиотека. Това прозвище винаги биваше произнасяно с голяма доза сарказъм, защото въпреки факта, че Кънингам наскоро беше финансирал построяването и снабдяването с книги на най-голямата библиотека на университета, всички значими хора в Оксфорд смятаха, че единствените книги в дома на Найджъл Кънингам са за оцветяване.

Мънро тъкмо излизаше от управлението, когато инспектор Роджърс му се обади от своята кола, паркирана пред дома на Кънингам.