Майкъл Уайт - Равноденствие

— Главен инспектор Мънро, от полицейското управление на Темз Вели — каза той и й показа картата си. — Имам среща с доктор Ранкин, ако не ви затруднявам.

Жената изобщо не се впечатли.

— С4. Вземете асансьора. Но мисля, че още не е…

— Тук съм, Маргарет, тук съм.

Мънро се извърна и видя един висок кльощав човек, усмихваше се.

— Артър Ранкин — каза той и стисна ръката на Мънро.

На Роджърс само кимна.

— Не се впечатлявайте от Маргарет — каза им, докато ги водеше към асансьора. — Свиква се след първите пет години.

В асансьора имаше някаква странна миризма на пръст и на Мънро му трябваха няколко секунди, за да разбере, че идва от професора.

— Щях да дойда по-рано — каза Ранкин, когато асансьорът спря на четвъртия етаж. — Но колата ми не искаше да запали. Затова минах през парка, беше доста приятно всъщност. Не валеше, като никога.

Кабинетът на Ранкин представляваше облепен с тапети пашкул в бяло, кафяво и сиво. Единственият прозорец гледаше към сив бетонен двор. Не се виждаше дори частица от прочутите средновековни кули. Ранкин свали палтото си и разчисти двата стола срещу бюрото си от хартиите и книгите върху тях.

— Моля, заповядайте. Извинете за безпорядъка, но все не успявам да подредя.

— Не се притеснявайте, професоре. Няма нужда от официалности. Имаме само няколко бързи въпроса към вас — отвърна Мънро, докато се настаняваше на стола.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Интересуват ни тестовете, проведени с четиридесет и седем студентки в края на септември миналата година. Какво можете да ни кажете за тях?

За момент Ранкин изглеждаше озадачен. Имаше високо чело и когато се намръщи, то заприлича на лента за глава от червеи. Но после изведнъж лицето му светна.

— А, сещам се! Имате предвид тестовете на Джулиъс Спенсър.

Мънро не отговори.

Ранкин се прокашля и започна да рови някакви хартии по бюрото си. После бавно стана, отиде до рафтовете на едната стена и взе огромна купчина папки. Стовари ги върху бюрото, наплюнчи пръст и започна да ги прелиства.

— Знаех си, че е някъде тук — каза и подаде на Мънро една зелена папка. — Спенсър беше умно момче, бликаше от идеи.

— Защо „беше“? — попита Роджърс.

— Защото ни напусна преди Коледа. Предложиха му солидна сума в Бостън. Мисля, че от Масачузетския технологичен институт.

— Ас какво точно се занимаваше?

— Най-вече с изследване на коефициента на интелигентност — отвърна Ранкин и погледна през прозореца. — Не е по моята част, уви. Твърде е сухо за мен.

— Какво включваха тестовете? — попита Мънро, докато преглеждаше страниците.

— Той си имаше своя система, доста нетрадиционна при това. Смяташе, че интелигентността е пряко зависима от физическата връзка между двете полукълба на мозъка, така наречената corpus callosum. Запознати сте с идеята за двуделност на мозъка, предполагам?

— Слабо, само като лаик.

— Добре, ще ви запозная накратко. През шейсетте години на двайсети век изследванията започват да показват, че двете полукълба на мозъка са много различни. Лявата част е аналитичната, а дясната — на въображението, „артистичната“, ако мога така да се изразя. Роджър Спери получава Нобелова награда за това си откритие.

— И Джулиъс Спенсър е работел по тази тема?

— Той беше последовател на Спери. Бил е негов ученик в „Калтек“ в края на осемдесетте.

— И какво точно е правил доктор Спенсър? — попита Роджърс. — Как е провеждал тестовете?

— Всичко е описано тук — отвърна Ранкин и кимна към купа хартии. — Работеше с група от петдесет души, накрая май останаха четиридесет и седем, доколкото си спомням. В тази фаза всичките бяха млади жени.

— В тази фаза ли?

— Месец преди това проведе подобна серия тестове с мъже. Момичетата са прекарали по-голямата част от деня в писмени тестове за интелигентност, после са имали физически тестове, проверка на рефлексите, ориентиране в пространството и така нататък. Направили са им също и пълни медицински и мозъчни изследвания.

— Медицински ли? — Мънро се намръщи.

— Да, те бяха ключов елемент в проекта на Спенсър. Той смята, че коефициентът на интелигентност е свързан с физическите параметри на човека.

— И какво включваха тези медицински изследвания?

— Е, сега вече ме затруднихте. Аз самият не присъствах на тестовете. Дори не бях в Оксфорд него ден. Но Спенсър трябва да е дал графика за одобрение месец преди това. Чакай да видим.

Мънро върна зелената папка на професора.