Майкъл Уайт - Равноденствие

Разбира се, това означаваше да се раздели с Исак Нютон, а връзката им бе наистина стара и много особена. Бяха се запознали по време на своя първи семестър тук, и двамата нещастни и разочаровани от останалите студенти. И двамата бяха дошли с надеждата, че ще се потопят във вихъра на познанието, а вместо това откриха, че повечето студенти се интересуват единствено от пиене, комар и жени. И двамата произлизаха от слоевете на дребното дворянство. Бащата на Уикинс беше учител, а бащата на Нютон бе починал, преди той да се роди, и майка му се беше омъжила за местния викарий. И двамата нямаха абсолютно нищо общо с почти всичките си колеги. Повечето от тях бяха синове на заможни земевладелци и богати търговци, но дори тяхната компания беше за предпочитане пред тази на най-мързеливите и най-тъпите сред студентите, а именно — разглезените синове на аристокрацията.

Уикинс прекоси двора на Тринити Колидж и мина под арката към стълбите. Вървеше бавно, сякаш се опитваше да отложи неминуемото. Беше преживял някои хубави моменти в този велик град. Признаваше, че по-голямата част от живота му е преминала като обикновено ежедневие, изпълнено с учене, а после и теологични проучвания. Но от време на време се случваше да помага на Нютон в неговата научна работа, да преписва текстове или да върши някаква друга полезна дейност. Тогава, убедено вярваше Уикинс, той се беше приближил до великия Исак Нютон много повече, отколкото би могъл да го направи някой друг. Имаше и моменти, когато физическата нужда ги беше сближила и по друг начин, но те никога не говореха за тези свои действия и ги държаха дълбоко скрити от останалия свят.

Разбира се, оставаше и истинската причина, поради която Уикинс живееше така близо до известния учен и поради която още от самото начало му беше възложено да се запознае с Нютон и да се сприятели с него. Нютон, както с течение на времето бе разбрал той, беше най-опасният човек на света.

Стигна до вратата към техните помещения, извади ключа и го завъртя в ключалката. Коридорът и двете стаи вляво и вдясно бяха потънали в мрак. От отворения прозорец в дъното на коридора повя топъл въздух. Вратата на неговата спалня беше затворена, но тази вдясно, която водеше към стаята на Нютон, а оттам и към лабораторията, беше открехната. Беше необичайно тихо. Единствените звуци идваха откъм отворения прозорец — двойка дроздове гнездеше на бряста зад него.

Вече завърнал се на това познато място, Уикинс изведнъж се почувства неуверен. Това беше неговият дом. Тук се чувстваше сигурен. Дали постъпваше правилно, като захвърляше всичко това и се впускаше в съвсем нов живот в Оксфорд?

В едно беше сигурен обаче — мисията му в Кембридж бе приключила. Поверената му задача беше твърде важна и той не можеше да си тръгне по-рано. Така че, поне в това отношение, не изпитваше никакви угризения. Съвпадът на планетите щеше да е утре вечер, 11-и август, и беше ясно, че никой не възнамерява да опита експеримента. Даже Нютон не се подготвяше за него, а никой друг нямаше способността, знанията или куража да го направи. Приятелите на Уикинс в Оксфорд бяха непрестанно нащрек за някакви признаци на подобна дейност, но изглежда, там всичко беше спокойно. Бяха чули за едно убийство предната седмица, но се оказа, че момичето издъхнало в ръцете на своя любим, който после се самоубил. Или поне такава беше официалната версия.

Приятелите му признаваха, че престъпленията може лесно да се прикрият и че въпреки цялата си бдителност може никога да не узнаят, ако нещо се е случило. Но най-важното беше, размишляваше Уикинс, докато сваляше чантата от рамото си, а после шапката и палтото си и ги закачаше на закачалките в коридора, че рубиновата сфера е на сигурно място в своя трезор. И досега не се беше появил гений алхимик, който да разполага с древните кодове и херметичното познание, необходими за придобиването на тази безценна вещ.

С изненада забеляза, че вратата на лабораторията е отворена. Чаршафите на леглото бяха намачкани на камара. По пода имаше зарязани чинии с храна. Прозорецът беше отворен и на широкия перваз стоеше съд с вода. Водата беше чиста, недокосната. Уикинс предпазливо тръгна към лабораторията. Сърцето му се разтупка. Внезапно го обзе страх. Нютон никога не допускаше грешки по отношение на сигурността и изолацията.

Нютон не го чу. Седеше с гръб към вратата на лабораторията, пред запалената камина. Държеше нещо, което Уикинс никога не беше виждал в реалния свят, една митична вещ, за която само знаеше, че съществува, една свещена вещ, ядрото на всяко познание: рубиновата сфера.