Майкъл Уайт - Равноденствие

Джо като че ли се засрами.

— Добре, мамо…

— Има и още — продължи Лора. — Ако искате да го чуете, разбира се.

— О, не! — Джо извъртя очи.

Лора се усмихна широко.

— Ако това, което ви казах дотук, ви се е сторило налудничаво, сега идва наистина смахнатата част. Някои алхимици отдавали целия си живот на неблагодарната задача да получат Философския камък, смесвали какви ли не химикали с надеждата да намерят магичната субстанция, която превръща металите в злато. Тези занимания отнели времето, живота и надеждите на поколения алхимици през вековете, от дълбока древност до… ами, според някои източници, и до наши дни. Всъщност важното тук е, че усилията, положени за намиране на Философския камък, били невероятни. Адептът трябвало да следва поредица инструкции, които идвали от множество различни източници, и алхимиците работели буквално месеци, а понякога и години върху един-единствен експеримент.

— Както и да е — продължи Лора. — Докато четях всичко това, започнах да се чудя какво е водело тези хора в техните начинания. После се замислих за най-важните връзки, които са правели алхимиците, и ме осени идеята, че повечето от тях вероятно са били и астролози. И аз се бях запалила по астрологията, когато бях студентка. Бързо я зарязах обаче — вметна Лора, като погледна крадешком Джо, която клатеше глава. — Алхимиците са вършели всичко според звездите. Всеки етап от процеса е бил извършван на точно определени дати и при съответните астрологични подредби.

Публиката й мълчеше.

— За алхимиците най-важен бил точно определен ден от годината — продължи Лора. — А именно пролетното равноденствие.

— Моля? — попита Джо.

— Пролетното равноденствие, първият ден на пролетта, когато дните започват да се увеличават, а нощите да намаляват — поясни Филип.

— Точно така. Алхимиците смятали този ден за най-благоприятен за започване на нещо ново. Именно тогава много от тях започвали нова серия експерименти за получаване на Философския камък. Пада се на 20 март, тоест преди два дни, деня на първото убийство.

— И какво е твоето мнение за всичко това, Лора? — попита след кратка тишина Филип. — Признавам, че е малко… обезпокоително, да кажем, но как ни помага подобна информация да заловим убиеца на тези момичета?

— И аз това си мисля още откакто излязох от библиотеката. Не знам дали ще помогне веднага, но поне може да предотврати други убийства.

— Как?

— Ами помисли. Мънро ти е казал, че според съдебните медици Рейчъл Саутгейт е била убита вечерта на двайсети. Тоест когато слънцето е влязло в знака на Овен, а Земята е преминала през пролетното равноденствие. За убиеца това е било ново начало, стартът на нов проект.

— Супер! — възкликна Джо. — Страхотен проект.

— Искам да кажа — продължи Лора, — че времето на второто убийство сигурно също има астрологично обяснение. Един бог знае какво. Но ако съм права и ако има планирано трето или четвърто убийство, може да се определи с точност на коя дата и по кое време ще се случат.

— В това, което казваш, има известен смисъл — измърмори Филип.

— Разбира се, че има — сопна му се Лора. — Проблемът е, че не разбирам нищо от астрология.

— Не разчитай на мен — намеси се Джо. — Аз уча математика.

— Наясно съм — разсмя се Лора.

— Но… може и да имаш късмет.

— Тоест?

— Том е отчаяно запален на тази тема. Умът ми не го побира, във всяко друго отношение е толкова умен… — Джо се засмя. — А и ще дойде всеки момент.

— Така ли? — обади се Филип.

— Надявам се, че нямаш нищо против, татко. Просто иска да види как съм.

Филип вдигна ръце.

— Нищо не съм казал.

— Е, да се възползваме от неговото посещение тогава — каза Лора.

Том дойде след двайсетина минути. Изглеждаше изненадващо добре, ако не се броеше алуминиевият калъф на два от пръстите на лявата му ръка — бяха пострадали при катастрофата. Студент по медицина в колежа „Ориел“ и член на университетския отбор по ръгби, Том беше висок метър и деветдесет и тежеше над сто килограма, без капка тлъстина. С четвъртитата си челюст, огромните си сини очи и добре поддържаната чуплива кестенява коса, беше невероятно красив. Седна на дивана до Джо и Лора го въведе накратко в досегашния им разговор, а Филип отиде до кухнята да му налее нещо за пиене.

— Господи! — възкликна Том, след като Лора приключи. — И всичко това става наистина?

— Уви, да — каза Филип и подаде на Том чаша сок от боровинки.

— Сериозно? — засмя се Том. — Смятате, че убиецът планира ходовете си според някакъв астрологичен календар?