Майкъл Уайт - Равноденствие

— Вързан ли е?

— Да. Имам ADSL — отвърна Филип.

Отвориха Гугъл и Том написа almanac.com. Сайтът се появи след секунда и той въведе потребителското си име. Появи се ново меню. Вляво на екрана имаше списък с въпроси и оставени празни полета за отговори.

Лора дойде при тях, но Джо остана на дивана.

— Трябва само да въведа няколко числа — каза Том. — Много готин сайт. Софтуерът изчислява местоположението на всяка планета и на луната по всяко време чак до трихилядната година.

Започна да въвежда на клавиатурата.

— Да видим сега, така: луната, дата: 21 март 2007. После написа още няколко цифри и отговори на няколко въпроса, преди да натисне „търси“. Резултатът дойде изключително бързо.

— Супер — каза Том.

— Какво пише? — попита Лора, не можеше да разбере нищо от излязлата информация.

— Луната е влязла в знака на Овен в 03:47 на 21 март.

— Това може да е точният час на второто убийство — каза Филип, видимо впечатлен.

— Мънро беше ли сигурен за часа? — попита Лора.

— Каза, че според медиците убийството е станало четири до шест часа, преди да се появя там. Аз бях там малко преди осем и половина, значи убийството трябва да е извършено някъде между два и половина и четири и половина сутринта.

— Том, с тази програма можеш да проследиш всяка планета, плюс луната, така ли?

— Да.

— Трябва да открием дали някоя от планетите предстои да влезе в знака на Овен, и кога. Можем ли да го направим?

— Естествено — отвърна Том. — Мога да ви кажа движението на всички планети колкото далеко в бъдещето искате.

— Не се увличай, Томас — рече Джо весело. — Само до трихилядната година.

Филип се разсмя, но Том не й обърна внимание и започна да щрака по клавиатурата, отговаряше мигновено на множество въпроси. След няколко минути отново натисна „търси“, отблъсна се със стола назад от компютъра и му каза:

— Хайде сега, свърши си работата.

Този път резултатът се позабави, но след двадесетина секунди се появи нов екран, изпълнен с диаграми и цифри.

— Какво ни показва? — попита Лора нетърпеливо.

— Ей сега — отвърна Том.

Започна да скролира надолу по екрана, забил поглед в него, после затвори очи, сякаш изчисляваше нещо наум.

— Господи! — каза накрая.

— Какво има? — попита Филип.

— Това наистина е удивително!

— Кое? — не се сдържа Лора.

— Извинявайте. Понякога се получава съвпад на планети и…

— Когато планетите се подреждат в една линия ли? — прекъсна го Филип.

— Да, когато две или повече небесни тела, тоест луната и планетите, изглеждат подредени в една линия, гледано от Земята. Често го наричат срещане или съвпад. Да се получи такава конфигурация от две планети или планета и луната е горе-долу често явление, нарича се троен съвпад. Четворният е по-рядък, случва се само веднъж на няколко години. След една седмица обаче, в ранните часове на 31 март, няколко минути след полунощ, за да съм съвсем точен, луната и три от планетите ще са почти в идеална права линия и ще формират петорен съвпад със слънцето. Това явление е толкова рядко, че се е случвало само десетина пъти за последните хиляда години. Лора реагира първа:

— Това означава, че три планети ще влязат в знака на Овен през следващите няколко дни?

— Точно така.

— Можеш ли да разбереш кои?

— Вече го направих — отвърна Том и посочи екрана. — Венера, Марс и Юпитер, в този ред.

— Кога?

— Юпитер точно след полунощ на тридесет и първи март. Марс няколко часа по-рано, вечерта на тридесети март. А Венера… чакай да видим… — измърмори той. — Венера влиза в Овен тази вечер, в девет часа и осем минути.

Джон Уикинс беше дошъл в Кембридж през 1663 година и отдавна го познаваше като петте си пръста. Познаваше всеки завой на всяка улица, всяко растение и всеки плевел, който растеше изпод камъните по обичайните му маршрути. Познаваше всички преподаватели в колежите и всички граждани, които бе срещал. Беше човек с навици и почти тридесет години не беше променил почти нищо от познатата рутина: купуваше книги от една и съща книжарница, пълнеше мастилницата си винаги от едно и също място, шиеше дрехите си при същия, вече поостарял, шивач и купуваше енфие от същия човек, който за пръв път го беше снабдил с тази стока преди двадесет и повече години. Сега обаче си тръгваше и това място вече не изглеждаше същото.

Уикинс нямаше време за губене и беше наел кон, за да може да се върне от Оксфорд същия ден. Пристигна по здрач и подаде юздите на конярчето, което щеше да нахрани и напои коня в конюшнята на колежа. Това беше лукс, който рядко си позволяваше, но сега имаше големи планове и не можеше да губи време в претъпканите и бавни карети. Не можеше да се отрече, че беше развълнуван от предложения му пост на ректор на „Сейнт Мерис“ в Оксфорд. Такава възможност не биваше да се изпуска. Сега беше времето да скъса с Кембридж и целия си досегашен живот.