Майкъл Уайт - Равноденствие

— А дали не й е студено? — попита Филип саркастично. — Тук не се диша от жега.

— Моля? — отвърна Лора. — Не мога да повярвам, че ти е приятно да живееш в каменната ера. Има едно прекрасно откритие, нарича се „радиатор“. Не си ли чувал за него?

Филип въздъхна, уморено се отпусна в едно кресло, сложи лакти на масата и подпря глава в дланите си.

— Да де, добре… няма значение.

— Лош ден?

Той вдигна поглед. Очите му бяха кръвясали.

— Имам нужда от едно питие.

Лора му наля малцово уиски и се настани на съседното кресло.

— Изглеждаш сякаш нещо ти тежи и имаш нужда да поговориш с някого.

Филип отпи огромна глътка.

— Така е. А ти няма да се откажеш, докато не ти разкажа всичко, нали?

— Няма. Е, какво става?

Той хвърли поглед през рамото й към телевизионния екран. Програмата за местни новини току-що беше започнала и главен инспектор Мънро тъкмо щеше да дава интервю.

— Чакай да видим това — каза Филип и увеличи звука с дистанционното.

— Господин главен инспектор — започна репортерката. — Можете ли да потвърдите, че е имало втори случай?

— Да, тялото на млада жена беше намерено тази сутрин на един приток на река Чаруел близо до центъра на града.

— А това убийство подобно ли е на първото, онова от миналата вечер?

— Има известни прилики — отвърна Мънро уклончиво.

— Разбирам. Според някои хора става въпрос за сериен убиец. Можете ли да потвърдите, или да отречете това?

— Още е много рано за такива заключения. Надявам се, оценявате факта, че правим всичко по силите си да…

— Но — прекъсна го репортерката — няма да отречете, че при убийствата има някои ритуални елементи?

Мънро изглеждаше уморен.

— Всичко, което можем да кажем за момента, е, че има някои общи черти.

Репортерката бързо смени тактиката:

— Господин главен инспектор, каква е следващата стъпка? Бихте ли дали на обществото някакъв съвет?

— Да, мога да дам съвет. Първо, още веднъж ще подчертая, че правим всичко възможно, за да открием човека или хората, отговорни за тези убийства. И искаме да помолим гражданите да запазят спокойствие, да ни съдействат с каквото могат и ако някой разполага с някаква информация, непременно да ни я съобщи.

Картината се смени и Филип изключи телевизора.

— Много е предпазлив — отбеляза Лора.

— Така трябва. Стандартна полицейска практика: никога не издавай подробности. За да може, ако някой дойде с информация, която не е била огласявана пред обществото, да знаеш, че следата е истинска. А и намалява риска разни откачалки да се опитват да имитират.

— Знам всичко това, Филип. Да не си забравил какво работех в Ню Йорк?

Филип се усмихна.

— Извинявай.

— Е, ти ще си малко по-конкретен от Мънро, нали?

— Разбира се, Лора.

Той се отпусна в креслото, изопна крака, пое дълбоко дъх и й разказа за момичето в лодката. След като описа снимките, които беше направил, замълча и пресуши чашата си.

— Мили боже — бавно каза Лора. — А аз мислех, че Ню Йорк е опасно място. И са ти казали, че тялото е било там, колко? Четири часа?

— Беше отчасти скрита от клоните на едно дърво. Някаква жена я забелязала тази сутрин.

— Хубава гледка, на която да се натъкнеш, няма що.

Филип само поклати глава.

— Това означава, че убийството е станало в ранните часове на утрото, към три или четири сутринта.

— Най-вероятно — отвърна Филип и я погледна уморено. — Живеела е в една къща на реката. Това е отдалечен приток на Чаруел, няма туристически лодки. А освен това е извън сезона. Тази е била семейната лодка. Родителите й са в Европа. Работата е в това, че не е била убита там. Мънро ходи в къщата. Спалнята на момичето изглеждала като касапница. Сложена е в лодката по-късно, а след това лодката е била избутана под дърветата и завързана за брега.

— Много внимателно обмислено. И в черепа е била оставена сребърна монета?

— Точно така.

— Забеляза ли къде беше златната монета при първото убийство? Видя ли я, преди Мънро да я земе?

— Не.

— Нали не пипат местопрестъплението, преди да си направил снимките?

— Така е, но раната беше голяма каша. Доколкото разбрах от съдебните медици, монетата е била в гръдния кош и са я видели едва когато са започнали да оглеждат раната.

— Ето, виждаш ли: още един ритуален елемент.

— Какво искаш да кажеш?

— Двете убийства са станали с разлика няколко часа. Млади момичета. Обезобразяването е извършено с хирургическа точност.

— Е, и?

— Ами, чувала съм нещо подобно, а и ти си го чувал. Сещаш ли се за Уайтчапъл, около 1880 година? Млади момичета, убити и разчленени?