Глен Бек - Залезът на демокрацията

Някъде в далечината се чу гръмотевица и заглуши шума на града. Ноа се загърна с палтото си, като с едната ръка стискаше яката си.

— Само какъв дъжд, а? — думите му прозвучаха идиотски, като че ли ако завържеше разговор, щеше по-лесно да се измъкне от ситуацията.

Войникът нито отговори, нито помръдна.

Ноа чу тъп звук и боричкане от лявата си страна. Когато се извърна, видя, че шофьорът е проснат върху капака на колата, а ръцете му са силно извити назад. Шофьорът започна да крещи, като непрекъснато повтаряше някаква молба. Един униформен мъж го държеше, друг претърсваше джобовете му, а други двама започнаха да обискират багажника и купето на колата.

Някъде далече от юг се чу воят на сирена, после сирените станаха няколко и скоро по близката улица премина шумна колона от полицейски коли и бързо се отправи към покрайнините на града. Последваха ги няколко съвсем еднакви черни джипа, всички последен модел.

Разбира се, това беше причината. Двамата кандидат-президенти бяха кацнали днес в града и през целия уикенд щяха да провеждат кампаниите си за предстоящите избори през ноември. А това означаваше, че с тях бяха пристигнали и стотици политици, всякакви важни клечки и придружаващият ги антураж. Ноа си спомни, че отгоре на всичко комисията за действие при извънредни обстоятелства към Г-20 се събираше в центъра, за да обсъди неотложните проблеми, които вряха и кипяха във финансовия сектор. Присъствието на важни личности винаги е съпроводено от засилена охрана. Цялата полиция, както и части от въоръжените сили патрулираха по улиците, за да предотвратят евентуални неприятни инциденти.

За една нощ ситуацията се беше променила. Ноа никога през живота си не бе виждал такива изключителни мерки за сигурност. Със или без Четвъртата поправка 8 8 Четвъртата поправка — поправка в Конституцията на САЩ, която защитава американските граждани от неоснователни обиски и арести — Б.пр. , при страха от нарастващия тероризъм през последните години определението за „неоспорими доказателства“ се беше превърнало в доста разтегливо понятие. Хората вече започваха да свикват — съвсем обикновени граждани можеха да бъдат спрени от полицията и обискирани само защото са снимали с мобилния си телефон Бруклинския мост или Емпайър Стейт Билдинг, а какво остава за такси, което се движи с превишена скорост и кара по тротоара, за да избегне задръстването.

Войникът от дясната страна на Ноа вдигна свободната си ръка, докосна каската си и присви очи, сякаш получаваше някакво нареждане в слушалката. След това погледна към Ноа и му направи знак да го последва към камиона, където преди малко бяха отнесли плика с вещите му.

Приличаше на съвсем обикновен пощенски камион, само че вместо тъмнокафяв беше черен и прозорците му бяха затъмнени. На пръв поглед логото, нарисувано върху него, изглеждаше съвсем автентично, но в този момент Ноа не можа да се сети на коя държавна агенция би могло да принадлежи.

Вътре беше топло и сухо, светлината идваше само от една настолна лампа и от мониторите на компютрите, подредени около единственото работно място. Мъжът, който го беше довел, си тръгна, плъзна страничната врата на камиона и тя се затвори с изщракване. Ноа се озова сам с жената, която седеше зад металното бюро срещу него.

— Заповядайте, седнете, господин Гарднър.

Беше около четирийсетгодишна, набита, строга, с преждевременно посивяла коса, подстригана във формата на евтин абажур. Някои хора изглеждат така, сякаш още с появяването си на този свят са били на средна възраст и никога не са били млади. Жената срещу Ноа беше точно такъв случай. Бе облечена в тъмен костюм, купен на разпродажба от някой супер консервативен магазин. Не беше униформа, но нещо в целия й външен вид и поведение говореше за военна дисциплина.

— Трябва да ви задам само няколко въпроси и после, сигурна съм, ще можете да си тръгнете.

Ноа седна на стола срещу нея.

— За какво е всичко това? Искам да кажа, разбирам, че трафикът…

— Един момент.

Тя кликна с бутона на мишката и след няколко секунди на един от мониторите се появи формуляр със снимката на Ноа върху него. По-голямата част от формуляра вече беше попълнена, но все пак бяха останали някои празни полета.

— Чакайте, какво е това? — попита той.

— Ще ви задам само няколко въпроса. Рутинна процедура, която трябва да изпълним.

Ноа примигна и се облегна назад:

— Бихте ли се легитимирали?

— Разбира се — отвърна жената, отвори кожения си портфейл и го постави под светлината на настолната лампа.