Лий Чайлд - 61 часа

Първата снимка бе направена от разстояние. От запад на изток. Силно заснежен път. Два чифта коловози, разделени от по-високи купчини сняг, очертаващи нещо като осова линия. Самотна кола беше спряла на коловозите, които водеха на запад. Фаровете й светеха. Не беше поднесла, не беше затънала. Просто беше спряла като влак на релсите.

Втората снимка беше направена по-отблизо, може би от трийсетина метра. На нея се забелязваха три основни неща. Първо, зад волана на колата седеше мъж, пристегнат с предпазния колан. Главата му беше клюмнала напред. Второ, върху задното странично стъкло се виждаше голямо розово петно. И, трето, на пътя не се виждаше нищо друго, освен девствен сняг, прорязан от четири коловоза. Абсолютно нищо друго.

Третата снимка потвърждаваше този факт. Обективът беше пропуснал колата и се бе насочил право напред, от запад на изток, следвайки погребаната под снега жълта разделителна линия. Абсолютно безформена снимка, която не показваше нищо. Изровени в снега коловози с плитки стени, от върха на които се бяха спуснали миниатюрни лавини, полузасипани от пресен сняг.

Нищо друго.

— Хубави снимки — рече Ричър.

— Доста се постарах — отвърна Питърсън.

— Добра работа.

— Благодаря.

— Няма стъпки в снега.

— Така е.

Четвъртата снимка беше близък план на единия от коловозите, водещи на изток. Нищо забележително, освен пресованите вафлички сняг, които Ричър беше видял навсякъде из града. Нищо годно за лабораторен анализ.

На петата снимка колата беше хваната в близък план, заснета отпред и отдясно. Малък спретнат седан от непозната за Ричър марка.

— „Инфинити“ — поясни Питърсън. — Японска кола, луксозно изпълнение на „Нисан“. Шестцилиндров V-образен двигател, четири по четири. Всички гуми са зимни. Практична и същевременно луксозна кола, достатъчно лъскава, за да привлече вниманието на всеки адвокат от Южна Дакота.

Колата беше сребриста. Сравнително чиста, с малко следи от предишни пътувания. Отразената от снега светлина й придаваше призрачен вид. Стъклото откъм шофьора беше свалено докрай. Предпазният колан приковаваше мъртвеца към облегалката. Беше частично покрит с тънък слой сняг. Брадичката му опираше в гърдите. Спокойно можеше да мине за заспал, ако не беше дупката в главата му.

Именно дупката беше обект на снимка номер пет. Намираше се в средата на челото. Като трето око. Беше ясно, че човекът е гледал напред и малко встрани. В посоката, от която е бил застрелян. Гледал е право в оръжието. Кръвта от изходящата рана беше изпръскала стъклото диагонално зад него. После главата беше клюмнала, завъртайки се в централно положение.

Останалите снимки бяха на тялото и вътрешността на купето, заснети от всички възможни ъгли. Направи много снимки , беше казал Ричър. И Питърсън беше изпълнил съвета буквално. На мястото пред дясната седалка се виждаха чифт гумени ботуши. В центъра на арматурното табло беше закрепено малко никелирано чукче в комплект с други инструменти. Ричър беше виждал рекламни брошури за него, раздавани най-често в самолетите. Те твърдяха, че чукчето е незаменим помощник в случай на катастрофа, защото с негова помощ разбивате челното стъкло и се измъквате навън, ако вратите са блокирани. В дръжката му има сгъваем нож, с който прерязвате коланите. Отличен аксесоар за организирани хора, които се интересуват от автомобили. Но Ричър се съмняваше, че някой се е възползвал от него през цялата дълга история на автомобилостроенето. Най-вероятно не.

Лостът на автоматичните скорости беше на позиция „паркиране“, а ключът беше завъртян в работно положение. Оборотомерът показваше 800 оборота на празен ход, а на километража бяха регистрирани по-малко от 16000 километра. Температурата в купето беше фиксирана на 21 градуса. Радиото беше настроено на една от местните УКВ станции, а копчето за усилване беше завъртяно доста наляво. Музиката бе звучала доста тихо. Стрелката на резервоара беше близо до максимума.

— Разказвай — рече Ричър.

— Добре — кимна Питърсън. — Нокс е зад волана на автомобил и пътува в източна посока. И двамата карат бавно заради лошия път. Нокс засича приближаването на адвоката, смъква стъклото и му маха да спре. Онзи намалява скоростта и спира. Вероятно предполага, че Нокс иска да го предупреди за някаква опасност напред. Застават един срещу друг, но всеки в различна посока. После Нокс го прострелва и продължава по пътя си.

— Кой е открил тялото?