Лий Чайлд - Аферата

— Горе-долу на фазата, на която в момента си ти. Години наред се смееш на дреболиите, които те заливат, но в един момент те се превръщат в лавина. Като снежинките. Няма по-дребни неща от снежинките. После изведнъж осъзнаваш, че малките неща всъщност са големи .

— Нищо специфично, така ли?

— Не. Справях се добре. Никога не съм имала неприятности.

— През всичките шестнайсет години?

— Е, от време на време се натъквах на неравности по пътя. Един-два пъти ми се случи да излизам с неподходящи хора, но това бяха дреболии. Все пак съм младши офицер първи ранг, което за повечето от нас е връх в кариерата.

— Справила си се добре.

— Да. Доста добре за провинциално момиче от Картър Кросинг.

— Бих казал, отлично.

— Кога заминаваш? — попита тя.

— Утре сутринта. Пътуването ще ми отнеме целия ден.

— Пелегрино ще те закара до Мемфис.

— Няма нужда.

— Приеми заради мен. Искам го извън територията на окръга колкото се може по-често. Нека другаде да троши служебната кола и да гази пешеходци.

— Правил ли го е тук?

— Тук няма пешеходци. Градчето е спокойно. В момента повече от всякога.

— Заради Келам ли?

— Това място загива, Ричър. Не отворят ли базата, с нас е свършено.

— Може би във Вашингтон ще успея да направя нещо по въпроса.

— Надявам се.

— Хайде да обядваме.

— Затова дойдох — каза тя.

Изборът на Деверо беше пай с пиле. Поръчахме две порции. Бяхме ги преполовили, когато в ресторанта се появи възрастната двойка от хотела. Жената носеше книга, а мъжът — вестник. После мъжът ме видя и се отби на масата ни. Докладва, че току-що ме е търсил братът на жена ми. Било спешно. За момент не реагирах, а човекът явно реши, че жена ми има много голямо семейство и уточни:

— Зет ви Стенли.

— Добре — рекох. — Благодаря.

Изчаках го да се отдалечи и поясних:

— Майор Стан Лаури. Приятел ми е. Преди време бяхме командировани на едно и също място. Няколко седмици бяхме заедно.

— Присъдата е ясна — усмихна се Деверо. — Морските пехотинци са по-добри комедианти.

Придърпах чинията си, но тя подхвърли:

— Нали е важно? Няма ли да му се обадиш?

Оставих вилицата и кимнах.

— Добре, но не ми изяждай десерта.

За трети път се насочих към преддверието. Лаури вдигна още на първото позвъняване.

— Седнал ли си? — попита той.

— Не, прав съм. Обаждам се от автомата в един ресторант.

— В такъв случай се хвани за нещо. Имам интересна история за теб. Отнася се за момиче на име Одри.

Облегнах се на стената до телефона. Не защото очаквах да падна от изненада, а защото историите на Лаури никога не са къси. Мислеше се за добър разказвач и много си падаше по въвеждащите описания. И по скрития смисъл. Обикновено започваше отдалеч, понякога чак от сътворението на света, когато свободните космически газове са се обединили за раждането на планетата Земя.

— Името Одри има дълга история — започна той.

Изпреварващият удар е единственият начин да се спрат безконечните въведения на Стан.

— Одри е типично англосаксонско име — рекох. — Произхожда от Етелтрит, или Етелдреда, което означава благородна сила. През седми век се ражда света Одри, която е патрон на всички болни от гърло.

— Откъде ти хрумна подобна глупост? Трябва да проверя!

— Знам го от един познат, чиято майка се казва Одри.

— Исках да кажа, че това име вече не се среща толкова често.

— Заема сто седемдесет и трето място в списъка на най-популярните имена при последното преброяване. Среща се малко по-често във Франция, Белгия и Канада, главно заради Одри Хепбърн.

— И ти знаеш всичко това заради майката на твоя познат?

— И заради баба му. И двете носят това име.

— Значи двоен източник на познания, а?

— Приех го като двойна порция.

— Одри Хепбърн не е европейка.

— И Канада не е европейска страна.

— Да, ама там говорят френски. Чувал съм го с ушите си.

— Освен това Одри Хепбърн си е чиста европейка. Баща й е англичанин, а майка й холандка, родена в Белгия. Имала е британски паспорт.

— Както и да е. Исках да ти кажа, че това име се среща сравнително рядко, но не мога да взема думата.

— Значи си открил Одри Шоу, така ли?

— Мисля, че да.

— Е, на това му се вика бърза работа.

— Имам един познат, който работи в банка. А корпорациите разполагат с най-добрата информация.

— Работата става още по-бърза — казах аз.

— Благодаря. Аз съм съвестен работник. Със сигурност ще бъда най-съвестният безработен в историята на тази страна.