Лий Чайлд - Издирваният

Бяха двама, не трима. Включената за момент лампичка в кабината го доказа.

Не държаха пистолети. Нямаха и оръжие, преметнато през рамо.

Насочиха се към нея.

Ричър не беше суеверен. Нямаше никакво отношение към поверията и табутата. Но въпреки това беше решен да не им позволи да я докосват.

Двамата мъже обиколиха трупа и спряха. В такива моменти някои хора започват да се почесват по главата. Като повечето дървеняци, изпълняващи заповед. По преценка на Ричър бяха сирийци, но с доста светъл цвят на кожата. Тъй наречените италианци. Изглеждаха недоразвити. Дребни, но жилави. С тънки вратлета.

Заеха позиция с разкрачени крака. И двамата мълчаха. Нямаха нужда от приказки. Задачата беше проста, методът на изпълнение — очевиден. Както и геометрията. Този отляво щеше да свърши половината работа, онзи отдясно — другата половина. Щяха да натоварят каквото могат, а останалото да оставят на ранобудните птици.

И двамата приклекнаха.

В същия миг земята зад тях се разтвори като в приказките. От нея изникна огромна кошмарна фигура, от която се сипеше кал и мръсотия. Истински водопад. Една гигантска крачка и юмрукът на призрака потъна в тила на мъжа отляво. Ударът беше нанесен отдолу нагоре със смазваща сила. Сякаш не беше юмрук, а железопътна релса. Движението продължи и след попадението — бавно, плавно и дори елегантно. Огромният юмрук се спусна покрай коляното, после се стрелна нагоре, по същия път. Гигантската фигура се извъртя в кръста с рязко, почти конвулсивно движение. Десният лакът се заби в гърлото на мъжа отдясно.

Ричър притисна с коляно гърдите на първия мъж, прищипа ноздрите му между пръстите си и заби в устата му ръба на свободната си длан.

Съпротива нямаше. Човекът вече беше мъртъв.

Вторият опита да се бори, но не задълго.

Ричър избърса калта от ръцете си и тръгна към пикапа.

Оръжията им бяха вътре, захвърлени на седалката. Два картечни пистолета „Колт“ с брезентови ремъци. Подобни на карабините М16, но по-къси и пригодени за 9-милиметрови патрони „Парабелум“. Американско производство, деветстотин изстрела в минута, двайсет патрона в пълнителя, избор между автоматична, единична и серийна стрелба с три изстрела. Ричър не ги харесваше особено много. Америка така и не бе усъвършенствала производството на картечни пистолети. Общо взето, го правеше по доста неубедителен начин и не можеше да конкурира висококачествените европейски образци — най-вече „Щайер“ и „Хеклер & Кох“. Поне такова бе мнението на Делта Форс и Куонтико. Момчетата в онзи самолет едва ли бяха въоръжени с колтове. Всъщност това бе изключено.

Но по-добре колтове, отколкото нищо. Ричър бързо ги прегледа. Бяха заредени и изглеждаха наред. Затвори дясната врата и заобиколи пикапа. Отмести шофьорската седалка максимално назад и се настани зад волана. Двигателят работеше. Пикапът беше „Форд“. Нищо специално. Той спусна двете стъкла, пъхна глока под лявото си бедро, а картечните пистолети сложи на съседната седалка.

С това подготовката приключи.

Преброи до три, включи на скорост и бавно потегли. Почвата, която беше неравна и хлъзгава под подметките, се оказа точно толкова нестабилна и под гумите. Пикапът започна да тресе и поднася на пружините си, пригодени за поемане на далеч по-сериозен товар. Следваше същия курс, по който двамата се бяха появили на нивата — приблизително права линия към ъгъла на сградата, чиято грамада тъмнееше в мрака. Постепенно обаче Ричър започна да вижда малко повече подробности. После, някак внезапно, конструкцията изплува край страничното стъкло. Масивна, огромна. Като акостирал в пристанище презокеански лайнер. Излят от бетон, със сигурност подсилен отвътре със стоманени релси. По стените имаше следи от кофража. Ясни отпечатъци, които щяха да останат завинаги. Заоблянето беше постигнато с дъговидно застъпване на прави дъски. Отблизо куполът беше груб и ръбест. При изливането бетонът беше потекъл между дъските и се бяха образували нещо като зъбци. Общото впечатление беше за недодялана работа. Камуфлажната боя беше нанасяна обилно, с разнопосочни движения на четката. Но в случая по-важно беше шарката да се слива с околната среда.

Ричър намали скоростта, пое си дъх и рязко завъртя волана. Пред очите му изплува северната страна на сградата. Оказа се, че тя представлява висока бетонна стена, от която излизаха три гигантски тръби, успоредни една на друга. Дължината им беше трийсетина метра, а формата им наподобяваше тунел пред ескимоско иглу. Предназначението им беше допълнителна защита срещу въздушно нападение. В двата им края със сигурност имаше блиндирани врати, които не можеха да се отварят едновременно. Камионът вероятно преминаваше през първата, след което спираше. Втората се отваряше само когато първата се затвореше. Нещо като карантина. Излизането ставаше по същия начин, но в обратна посока. Целта бе вътрешността на конструкцията да бъде постоянно защитена.