Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Патоложката насочва вниманието си към врата.

– Жертвата е изгубила много кръв от хоризонтален седемсантиметров прорез през сънните артерии. Тази рана е причинила смъртта. Дори да беше преживяла кръвозагубата, щеше да умре от въздушна емболия.

Прецизността на прореза прави впечатление на Ейми. Убиецът не се е колебал. Бил е уверен, безмилостен.

Ейми вдига ръцете на мъртвата, пръстите ѝ са с добре оформен маникюр. Патоложката вече е изрязала ноктите за анализ на микроследи и е взела отпечатъци от пръстите.

– Няма следи от сериозна съпротива, но по китките се виждат белези, показващи, че може би е била връзвана.

С помощта на специално тиксо Ейми прихваща от сивкавата кожа няколко нишки, за които е сигурна, че са от въже. Отдръпва се малко и оглежда цялото тяло, като отделя специално внимание на стъпалата, коленете, лактите и дланите.

– На обичайните места не се виждат драскотини и ожулвания. Няма индикации, че тялото е било влачено по каквато и да е повърхност.

После оглежда празната червена рана на очната орбита. Убиецът е използвал някакъв предмет, за да извади окото на жертвата. Какъв ? Във вътрешността няма допълнителни разкъсвания, каквито биха се получили, ако е използвал метален инструмент. Изведнъж Ейми осъзнава какво се е случило. Използвал е пръстите си. Убиецът е бръкнал в очната орбита с палец и така е извадил окото. После е прекъснал свързващите го с главата мускули и нерви. Само истинско чудовище би могло да извърши нещо подобно. Патоложката прави гримаса на отвращение – рядка реакция за Ейми Чан. Болката е била непоносима. В ъгълчетата на посинелите устни на жената има следи от ожулване – знак, че виковете ѝ са били заглушени от стегната върху устата превръзка.

Ейми отново поглежда очната орбита. Онова, което е останало от тъканта, показва че убиецът просто е държал очния нерв между пръстите си и го е дърпал, докато се е скъсал. Жената е била принудена да гледа как изваждат собственото ѝ око.

Монтираният на стената телефон започва да звъни и да премигва – след малко се включва телефонният секретар. Ейми продължава огледа. Насочва вниманието си към дупките от липсващите зъби. Вероятно са били извадени преди окото. Тя отново се вглежда в устата на жертвата. Венците и небцето са натъртени. Нещо е било натъпкано в устата, за да я държи отворена, докато убиецът действа. Нещо обло. Ейми извива главата на мъртвата назад и насочва прожектора. С пинцети сваля няколко пластмасови частици от кътните зъби. Ако не греши в преценката си, убиецът е напъхал в устата на жертвата топка за голф, за да получи достъп до резците.

Ейми е виждала много гадости на тази маса, но стомахът ѝ винаги се свива, когато стане свидетел на нещо такова: на уникалния почерк на най-свирепия звяр на планетата – серийния убиец.

Убиец, надминаващ по жестокост всеки друг.

Убиец, който никога не спира.

6.

КЪСНО ВЕЧЕРТА

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Тъмнокосият мъж с рунтавите вежди и маслиновия тен проверява главния вход, задната врата и прозорците, за да се увери, че са заключени. Не би понесъл, ако стане жертва на грабеж – иронията би била твърде жестока.

Отива в оскъдно обзаведената кухня и отваря стария хладилник, който съдържа само три неща: пастьоризирано мляко – от онова, което трае от шест до девет месеца; кутия яйца и тубичка с диетично масло. Ако е наистина гладен, използва всичко и си прави омлет. В противен случай, както сега, пие само мляко. Риба и супа за обяд, мляко и яйца за вечеря – това е единственото, с което се храни.

Изпитва странно чувство, докато крачи из къщата, пиейки мляко направо от кутията. Напрегнат е. Неспокоен. Изнервен. Това не го изненадва. Чувства се така в деня след всяко убийство – противоречиво, объркано. Това е период на безпокойство и въодушевление. Време, в което се чувства опиянен от тежък коктейл противоречиви емоции.

Навремето тези променливи настроения го изкарваха от равновесие, но вече не. Сега има достатъчно опит – разбира, че всяко убийство има ответна реакция. Като откат на огнестрелно оръжие. Ответният удар на приклада среща мускула на рамото. Когато отнемеш живот, мускулът на психиката ти понася травмата. Най-напред избива лилавата синина на чувството за вина, после идва жълтият страх, че ще те заловят, и накрая – зачервяването от триумфа.

Прекара деня си като всеки друг – отиде на работата, която беше под достойнството му, за да работи за хора, които не го оценяват и не го разбират. Не че изобщо имаше такъв човек. Стриктното придържане към определен режим е важно. Всяка промяна в навиците би направила впечатление, ако полицията тръгне да души наоколо. Освен това се бе убедил, че непосредствено след убийство му се отразява добре да е сред хора, да е сред стадото от малоумни същества, влачещи се към домовете или работните си места. Обича да се разсейва по този начин, да запълва времето си. И оценява камуфлажа на безличието, ползата от маскировката, която му осигурява подобно скучно ежедневие.