Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Хикс наслагва трите плаки една върху друга.

– Идеално съвпадат – обявява Картър. – Ако успеем да убедим прокурора да повдигне обвинения, осъдителната присъда ни е в кърпа вързана.

Двамата с Хикс се споглеждат.

– Какво? – измърморва Мици. – Имаме двама различни убийци и два различни ДНК профила, които доказват престъпленията им. Има ли още нещо?

– Покажи ѝ – казва Картър.

Ученият внимателно изважда още една плака:

– Това е ДНК от кръвта, която според Ник е взета от Торинската плащаница – пробата, която Ерика Кракси му е дала с медальона на свети Христофор.

Мици поглежда плаката. Цялата е в неразгадаеми тъмни и светли ивици, но дори за неспециалист е видно, че се различава от другите.

– И какво? Каква е връзката?

Хикс изважда по една от другите два комплекта плаки:

– Това тук е от мъжа, когото Ник е застрелял. Това е от Джон Джеймс, или Привидението. – Криминалистът замълчава за момент, за да могат Картър и Мици да огледат добре плаките. – Това, което държа тук, е от плащаницата. – Хикс поставя профила върху този, който държи с лявата си ръка – този на мъжа, когото Ник е убил. – Ето, вижте тези съвпадения. Не са пълни във всички колони, но има много общи линии. Това са родови сходства. Далечни роднински връзки, размити в поколенията, може би в течение на няколко века, но въпреки това връзки. – Вдига горната плака и я поставя върху намиращата се отдясно, тази на Привидението. – Ето пак съвпадения. Не пълни, но отново доказващи далечна роднинска връзка.

Мици не е сигурна, че разбира какво се опитва да ѝ каже ученият:

– Искаш да кажеш, че Привидението и застреляният от Ник са далечни роднини на Мъжа от плащаницата?

– Точно това искам да кажа. – Хикс поставя двата профила един върху друг. – Ето, тези ивици, виждаш ли? Далечни роднински връзки, генетично наследство, предавано през континенти и столетия.

– Престъпният ген. – Изсумтява Картър. – Това е подарък за всички добродушковци, които смятат, че хладнокръвните убийци като Привидението просто не могат да се сдържат. О, не, те са невинни жертви на генетичното си наследство, което неизбежно се предава от баща на син – те просто не са в състояние да преодолеят желанието си да убиват. – Той вдига кошчето от пода и се приготвя да го хвърли. – Извинявам се, но ще го метна!

181

РИМ

Андреас Патикос мислеше, че никога вече няма да види стария си приятел. Фактът, че сега седят един срещу друг, не е повод за празнуване. И мястото на срещата им също е красноречиво за сериозността на проблема.

Набил Хаяк взема папския съветник от Ватикана, потегля по „Кончилиационе“ и след няколкостотин метра завива в тъмна странична уличка. Двамата мъже остават в очукания фиат, който ливанският свещеник притежава повече от десетилетие. В мрака той обяснява причината за тази спешна среща.

– Монахът е мъртъв. Застрелян от полицай в Лос Анджелис.

– Мили Боже!

Хаяк решава да разкаже всичко, без да чака въпросите:

– Пострадали са още четирима. Двама от охраната на летището, едно момче и полицаят, който е убил Ефрем. За съжаление, един старец е загинал.

Патикос пребледнява от ужас.

– Как е станало?

Хаяк скрива голяма част от това, което знае:

– Не е много ясно. Информираха ме, че монахът почти бил изпълнил задачата си, когато полицията го обградила на летището. Изглежда, че не е имал друг изход, освен да се бие до последния си дъх.

Съветникът свежда глава, като се замисля за мъртвите, ранените и техните близки. Толкова много болка, толкова много страдание са причинени.

– Това ли е краят, Набил?

Изражението на приятеля му издава, че не е:

– Кракси и онзи учен, Брусар, са мъртви, но ДНК пробите, взети от плащаницата, може все още да не са унищожени.

– Какво? Главната задача на монаха беше да унищожи откритията, направени въз основа на тези богохулствени проби!.

– Знам, но изглежда, че първоначалният източник е бил разделен и част от пробите са попаднали в лабораторията на лосанджелиската полиция.

– Тогава трябва да вземем мерки никога да не бъдат изследвани. Наш дълг е да направим така, че да не може да се докаже никаква връзка със Свещената плащаница.

– Съгласен съм, но тази работа трябва да свършиш ти , Андреас. Трябва от името на Светия отец да потърсиш съдействие от нашите приятели.

Патикос кимва.

– Това само по себе си обаче няма да бъде достатъчно. Разбираш, нали?

– Не ме поучавай за задълженията ми, Набил. Върни ме във Ватикана. Знам какво трябва да направя.