Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Какви са шансовете му, Ейми?

– Трудно е да се каже.

– Не ме залъгвай. Кажи ми като приятелка. Да резервирам ли празненство за изпращане от службата, или да организирам погребение?

Ейми се усмихва мрачно:

– Следващите няколко часа ще покажат.

180

Четиридесет процента шанс. Тази мисъл не спира да измъчва Мици. Ник със сигурност е оцелявал и при по-тежки ситуации на улицата. Тя започва да гризе единия си нокът и се заглежда през прозореца, докато Ейми кара към участъка. Ако не го бе изпращала в Италия, това нямаше да се случи. Мици обаче знае, че няма смисъл да се обвинява – така няма да му помогне. Тя отхапва последното отчупено парченце нокът и се обръща към приятелката си:

– Направи ли аутопсия на мъжа, когото е застрелял Ник?

Ейми поклаща глава:

– Тери Джоунс я направи. Аз още работех върху Ема Варли, когато го докараха.

– Видя ли го изобщо? Как изглежда?

– За съвсем малко – отговаря Ейми. Знае защо приятелката ѝ се интересува. – Нищо особено. С черти на арабин. Спортно телосложение. Между трийсетте и четирийсетте. Не се вглеждах много.

– Къде го е улучил Ник?

– В главата.

Ейми почуква с пръст точно над носа си.

– Жалко. Мръсникът е умрял мигновено.

Пристигат в участъка и влизат.

– Ще ти се обадя по-късно – казва Ейми. – Имам да свърша доста неща. А, между другото, завърших доклада за плащаницата. Кажи ми, когато решиш, че ти се занимава.

– Благодаря. За момента не ми е важен.

– Не е. Нищо не е важно, когато приятел е в опасност. Все пак ще ти го изпратя с вътрешната поща.

– Благодаря. – Мици се усмихва. – Как мислиш? Фалшификат ли е, или е истинска?

– Ако изключим твърденията на скептиците и ненормалните – а повярвай ми, има стотици такива писания – бих казала, че отпечатъците върху плащаницата отговарят на мъж, който е бил разпънат и пробождан.

– Готова си да го потвърдиш пред съда, така ли?

– Вероятно, но ще искам тлъст хонорара, за да го направя.

Двете се засмиват. Ейми махва с ръка, преди да се обърне:

– Не се прибирай у вас, преди да ми се обадиш.

– Нямам такова намерение.

Мици се връща в отдел „Убийства“ и влиза в кабинета на Картър. Иска да се занимава с нещо, с каквото и да е, само и само да не си представя онези монитори, тръбички и несигурни шансове.

В кабинета заварва Картър и Том Хикс прави, опрели ръце в бюрото и наведени над някакви документи и прозрачни плаки. Хикс я поглежда:

– Какви са последните новини?

– Стабилен е, но все още е в критично състояние.

– Излезе ли от комата?

Тя поклаща глава:

– Не. Ейми Чан каза, че близките няколко часа ще са решаващи.

Хикс кимва:

– Навремето се смяташе, че най-тежките мозъчни увреждания се получават в момента на раняването. Сега знаем, че следващите часове са по-опасни. Говорим за отичане на мозъка и различни усложнения като спастична хемиплегия, хиперрефлексия, спазматичност...

– Не, Том – прекъсва го Картър. – Изобщо не говорим за такива дивотии. Ако държиш да описваш в подробности всички усложнения, намери си други слушатели.

– Извинявай, Тайлър, не мислех...

Мици кимва към бюрото:

– Какво гледате?

– Том е открил нещо необичайно. Необичайно и обезпокоително. – Картър подрежда една до друга три комплекта плаки с ДНК профили. – Ти си ученият, Том, най-добре ти обясни.

– На първата плака е ДНК отпечатъкът на престъпника, който е оставил следи в къщата на Тамара Джейкъбс и наетия лексус. Вече го свързахме с мъжа, когото Ник е застрелял снощи. Един и същи човек е.

Това е добра новина за Мици.

– Значи хванахме убиеца на Тамара, така ли?

– Да, а също и на Едуар Брусар – добавя Картър.

– Така е – потвърждава Хикс. – Остава да направим пълен ДНК тест, но това е по-скоро формалност. Сега виж втория профил. – Той показва съответната плака. – Това е от пробата, която Ник изпрати по куриер от Италия – микроследи от убиеца на Марио Сакони. – Ученият наслагва двете плаки. – Един и същи човек.

– Отпечатъците също съвпадат – добавя Картър. – Взехме няколко частични от тиксото, което Ник е отлепил от устата на убитата в Италия жена. Достатъчно добри са, за да докажем съвпадение.

Хикс вдига други три плаки:

– Сега става още по-интересно. Знаеш ли чии са тези генетични отпечатъци?

Мици поглежда, въпреки че няма шанс да знае.

– Не, нямам представа.

– Първото е ДНК профилът на Привидението. Имаме го от повече от година. Второто е от пробите, които Джон Джеймс ни даде доброволно вчера. Третото е от косъм, намерен върху трупа на Ема Варли.