Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Може би. Но пак трябва да го пратите в болница.

– Няма да стане. – Картър се отдалечава. – Ако го изпратя в обществена болница, стотици хора ще бъдат застрашени. Осигурете му лечение тук.

– Искате да кажете, че разследването ви ще бъде застрашено.

– О, извинете – да, това също. Разследването ми на серийни убийства ще бъде застрашено. Има голяма вероятност мъжът, за когото сме сто процента сигурни, че е убил десетина жени, да се измъкне.

– Тайлър, нямам друг избор и вие също нямате. Самонараняване в такъв мащаб означава, че съм длъжен да препоръчам да бъде изпратен в болница и лекуван от квалифицирани психиатри. А вие трябва да подкрепите решението ми, защото иначе може да се простите със значката.

– Боже, дай ми сили!

– Дано да ви даде. Впрочем, вече стана късно и трябва да побързаме с хоспитализирането на пациента.

Картър посочва Мици:

– Добре. Но първо ще му повдигнем обвинения и тя ще отиде с него.

– Както кажете – отговаря Дженкинс. – Тя може да го придружи, освен ако той не възразява, което едва ли ще направи. Нека да погледнем истината в очите. Пациентът можеше да си тръгне по всяко време през последните дванайсет часа. Но може би трябва да помислите добре, преди да повдигнете обвинения на човек, за когото има сериозни основания да смятаме, че е душевно болен.

На Картър му иде да фрасне с юмрук стената.

– Можем да му повдигнем обвинения по-късно – намесва се примирено Мици. – Този тип е нарязан на парчета. Ще отида с него. Може да каже нещо важно в линейката. Както сам каза, не трябва да прибързваме.

– Добре – отстъпва Картър. – Но не поемай никакви рискове с този. Ще пратя един униформен с теб. Въпреки външния му вид не забравяй, че той е убиец – сериен убиец.

167

Джон Джеймс – наречен още Избавителя – наречен още Чироза – е вече добре опакован, когато Мици се качва при него в линейката. На две крачки зад нея се приближава грамадното туловище на Джоуи ди Матео, як млад полицай от рядка порода – израсъл в Комптън и Парамаунт, но съумял да не се забърка в уличните банди. Той почти закрива входа на линейката, преди парамедикът да затвори вратата.

Мици се настанява на пейката срещу носилката, на която лежи Джеймс. Към лявата му ръка е свързана система за кръвопреливане. Пристегнат е с каиши, за да не изпадне.

– Аз съм лейтенант Фалън – представя се спокойно тя. – Ще ви придружавам. Имате ли нещо против?

Той отваря очи и я поглежда подозрително.

Мици знае, че първите ѝ думи сега ще определят целия тон на общуването им занапред. Или ще го предразположи да говори, или ще го предизвика да се затвори като черупка на мида.

– Били ли сте в болница досега?

Главата му се поклаща от друсането на линейката, но той не казва нищо.

– Няма от какво да се страхувате. Ще ви почистят и ще обработят раните ви. – Мици го поглежда състрадателно. – Една приятелка веднъж се наряза така. Беше си втълпила, че трябва да се накаже. И вие ли го правите по същата причина?

Той облизва сухите си устни и прошепва:

– Аз съгреших.

– Съгласна съм. Аз също съм грешила. Никой не е съвършен, нали?

Той промърморва нещо:

– ... мабеше...

– Моля? Какво казахте?

Той се втренчва в нея.

– Ема беше.

При споменаването на това име Мици едва успява да запази спокойно изражение.

– Ема? Ема Варли ли имате предвид?

– Моята Ема – едва доловимо прошепва той.

– Казахте, че е била. Беше , не е .

– Сега тя е при Бог. – Джеймс се опитва да седне. – Вече няма да страда. Вече няма да я боли. Тя е в рая.

За раздразнение на Мици парамедикът се пресяга и го натиска върху носилката:

– Легнете, не се вълнувайте излишно.

Мици се премества зад медика и надниква над рамото му.

– Как попадна в рая вашата Ема?

– Аз ѝ помогнах – спокойно отговаря той. – Беше мой дълг.

– А на другите – и на тях ли помогнахте?

– Моята мисия бе да помагам. – Той се замисля над това, което е казал току-що, после добавя: – Аз съм войник на Бог.

Мици решава да си пробва късмета:

– А Ким Бас – и на нея ли помогнахте?

Изражението му се променя. Спокойствието изчезва. Веждите му потрепват от напрежение.

– Бас беше грешка. Тя беше зла, но беше грешка. Имаше нужда от време, за да се поправи. Да изкупи греховете, които е извършила. Не постъпих правилно, като я взех, преди да го е направила.

– Взехте я?

– Мислех, че Бог я е избрал, но сгреших. Сега душата ѝ гори в ада. Грешка беше. Не трябваше да я убивам. Той не искаше това.