Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Ник отново поглежда списъка. Убеден е, че младежът е този, за когото се представя – поредният самонадеян глупак, който преживява от спонсорства в Малибу.

Назад по пътеката Едуар излиза от тоалетната и се връща на мястото си. Айк вижда подканващия поглед на полицая и се премества да охранява учения.

Ник няма повече въпроси към сърфиста.

– Приятно прекарване в Калифорния, Джими. И умната.

Плясва приятелски младежа по рамото и се връща при Брусар.

165

ГАРДЕНА

С притисната пред устата кърпичка, Дан Еймис се отдалечава от сянката – и вонята – на старата талашитена къща. Вдишва дълбоко свеж вечерен въздух и се обажда, за да докладва за находката си:

– Изпрати патолога, шефе. Намерих труп на бяла жена, подредена в стила на Привидението, в спалнята на Ема Варли. Нашият човек е бил тук.

Картър и Мици слушат на високоговорител. Той закрива лицето си с ръка. Още една смърт – още едно убийство, което не е успял да предотврати.

– Мислиш ли, че е тя?

– Да. Вече доста се е разложила, но в дневната има нейна снимка и прилича – отговаря Еймис

– Добре. Стой там. Действай като първи полицай на местопроизшествието. Ще изпратя и криминалистите.

– Разбрах.

Картър се обажда на мобилния на Ейми Чан. Тя е работила по всички предишни жертви на Привидението, затова иска и този път да е тя.

Тя вдига след две позвънявания:

– Доктор Чан.

– Здравей, Тайлър Картър се обажда. Извинявай, че те безпокоя в неделя, но имаме още една жертва на Привидението. Може дори да сме хванали самия него.

– Сега ще си взема нещата.

– Жертвата се казва Ема Варли, двайсет и няколко годишна. Откриха я в дома ѝ в Гардена. Мици ще ти изпрати повече подробности на имейла. Еймис вече е там – каза, че е започнала да се разлага.

– Кажи на Мици да не ми праща нищо на имейла – работният ми компютър изгърмя онази нощ, а не мога да се свържа със служебния сървър. Изпратете ми адреса на есемес.

– Ще го направя. Благодаря.

Картър затваря стационарния телефон, изважда мобилния, пише адреса на местопрестъплението и го изпраща.

– Мици, би ли казала на Том да изпрати хората си там?

– Разбира се. Мога ли да споделя няколко идеи?

– Казвай.

– Мислех си две неща.

– Какви?

– Първо, за взлома у Джени Харисън и изчезването на телефона ѝ.

– Как си го обясняваш?

– Може би Привидението е убил Ким Бас и е смятал да убие и Джени. Имала е късмет, че не си е била вкъщи. Надрусала се и се събудила в леглото на непознат мъж.

– Момент на сексуалната разюзданост, който за разнообразие да спаси живота ѝ, вместо да го проваля.

– Може би понякога и на жени като нея им провървява.

– Изпратих екип да претърси къщата на Джеймс. Ще се обадя на Крис да потърсят и телефона.

Мици има още идеи:

– Ако Джеймс е ходил в апартамента на Харисън, може да е оставил отпечатъци и ДНК. В двора ѝ има толкова мръсотия, че може да намерим дори следи от обувки.

– Матюс ми каза, че легендарното ти дясно кроше е само за отвличане на внимание от гениалния ти мозък.

– Матюс да не приказва много, а да ми увеличи заплатата.

– Какво още се сети?

– Проверих в близките участъци. Нямат друго обаждане по повод Ким Бас освен това на Харисън. Джеймс е казал на Джени, че е звънял в полицията, но явно не го е направил.

– Или просто не са го регистрирали. В близкия час ще имаме информация за номерата, на които е звънял от домашния, служебния и мобилния си телефон. Накарай някого да провери дали няма обаждане до някой от участъците.

– Добре.

– Нещо друго?

– Това е.

– Тогава се погрижи за обажданията и после ела долу. Ще поговоря с лекаря и после смятам да разпитам господин Джеймс, да видим какво ще ни каже.

Мици поглежда часовника си. Работи вече дванайсет часа без прекъсване и не му се вижда краят.

– Надявам се да започне с „Признавам“ и да завърши с подпис – измърморва тя.

166

Лекарят съобщава на Тайлър Картър неприятна новина:

– Професионалното ми мнение е, че задържаният не е готов да бъде подложен на разпит.

– Какво? – изплюва Картър. – Не ми казвайте, че се хванахте на тази симулация.

– Не съм убеден, че симулира. Но това не е причината, поради която не можете да го разпитате сега.

– Защо тогава?

– Отворил е раните си. – Карл Дженкинс показва с ръка. – Просто е забил нокти в порязванията и е разкъсал шевовете. Болезнено и кърваво занимание. Трябваше да му сложат усмирителна риза.

– Абсурд. Готви се да пледира невменяемост.