Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Разбирам, отче.

Ефрем наистина разбира. Отлично разбира какво се очаква да направи. Мисията му още не е завършила.

151

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици преглежда още една страница от сценария. Търси във всяка сцена, във всяко изречение улики, които биха хвърлили яснота върху случая с Тамара Джейкъбс.

Действието се е преместило в Дамаск, древния град в подножието на Ливанските планини. Годината е 1187, броени месеци след като Саладин е завзел за втори път Ерусалим.

ДАМАСК. ДВОРЕЦЪТ НА САЛАДИН (САЛАХ АД ДИН)

ЕКСТЕРИОР, късна вечер

Двама стражи с алени наметала патрулират около двореца, яхнали черни коне. По-близо до високите стени стоят пехотинци, разположени на малко повече от една ръка разстояние един от друг.

ИНТЕРИОР

В голямата зала звучи силна музика, хората празнуват. САЛАДИН дава обилен пир и забавления за най-верните си хора. Отбелязват голямата победа при Хатин. Мъжете пият вино и пушат наргиле; екзотични жени танцуват съблазнително близо пред войниците.

ВОЙНИК I (взема мундщука на наргилето от свой приятел)

Отмъщението е толкова сладко. Свещеният град Ерусалим – мястото, където християните са клали нашите предци – се окъпа с тяхната кръв. Той отново е наш, както и се полага, и ще остане наш до края на света.

ВОЙНИК II (изкрещява въодушевено)

Слава тебе, Саладине! Най-велики предводителю наш!

Викът му предизвиква спонтанен, заразителен хор сред другите войници.

МЪЖЕ

Саладин! Саладин! Саладин!

САЛАДИН скромно отвръща на възгласите, като вдига ръка. От дясната му страна седи Нуредин, един от най-уважаваните му пълководци. Той е по-възрастен и по-дребен от господаря си. На лицето си има грозен червен белег, все още незараснал от последната битка, който преминава от лявото ухо през бузата и мястото, където някога се е намирал върхът на носа му.

НУРЕДИН

Гледай, господарю, това са твоите воини, мъже, готови да умрат хиляди пъти за теб. Превзехме Египет, Сирия, Арабия, а сега – Ерусалим. Скоро целият свят ще бъде наш.

САЛАДИН (става, за да се оттегли)

На Аллах, Нуредине. Не е наш, на Аллах е.

НУРЕДИН (не обръща внимание на упрека)

Остани с нас, господарю. Сподели с нас момента, когато свещената светлина на утрото ще изгрее над постоянно разширяващата се империя на исляма.

САЛАДИН (усмихва се)

Забавлявайте се, заслужихте си го. Аз ще се усамотя с писарите си, ще се помоля и ще си почина. Аллах да бъде с вас.

НУРЕДИН

И с теб.

САЛАДИН излиза.

Султанът е придружен от двама телохранители, избрани сред най-високите от войниците му. Вървят с вдигнати напред щитове и извадени мечове. Когато тръгват по виещото се каменно стълбище, единият върви отпред, а другият остава зад владетеля.

По пътя към покоите на военачалника минават покрай големите съкровища, заграбени от покорените земи: грамадни статуи, бронзови и глинени съдове от Сирия и Арабия. На всеки завой на коридора и пред входовете на всяка зала стои двойка стражи.

САЛАДИН спира, когато предният телохранител отваря вратата към покоите му. Вътре чакат друг страж и двама писари.

САЛАДИН

Оставете ме сега. Върнете се на пиршеството и се забавлявайте. Възползвайте се от останалата част на празненството. Аллах да бъде с вас.

ВОЙНИЦИТЕ (в един глас)

И с теб.

Преддверието е просторно и пълно с лични трофеи от битки: знамена, щитове и хоругви от онези, които са дръзнали да се опълчат и да се бият срещу него. Закачено наобратно, събира прах голямо дървено разпятие, направено от така наречения Истински кръст – онзи, на който християните вярват, че е умрял техният Бог Исус. Мюсюлманите са го изтръгнали от ръцете на един убит епископ след битката при Хатин. Кръстът е опръскан с кръв. Напречната му греда е използвана за дръвник при обезглавяването на пленени войници християни, които са отказали да приемат исляма или не си е струвало да бъдат разменени срещу откуп.

САЛАДИН разкопчава златния нагръдник с герб и сваля наметалото си. Влиза в съседната стая, където работят двамата му лични писари. Това са хора, които повече от десетилетие пътуват с него, пишат хрониката на славното му управление, документират философията му. Когато го виждат, писарите вземат писалките и отварят мастилниците си. И двамата изглеждат уморени, но не смеят да се прозяват. Знаят, че господарят им може да диктува с часове.