Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

ИНТЕРИОР

Когато кадърът влиза в манастира, песнопенията замлъкват и се чува шепот на мъжки гласове. Двама маронитски монаси стоят един до друг. Единственият отличителен белег върху еднообразните им кафяви раса е голям кървавочервен кръст, пришит над сърцето. Те са колкото божи люде, толкова и воини.

Единият се казва ЮСУФ. Той е висш член на ордена и е едър мъж на около трийсет и пет. Вторият, ХАЛИЛ, е с петнайсетина години по-млад, по-висок и по-слаб.

ЮСУФ

Нашият свещен водач даде заповед. Време е ревностно да се молим и да подготвим храбрите си рицари за техните задачи. Сатаната е работил неуморно. Изпратил е най-черния от зловредните си дарове на най-гнусното от своите презрени копелета – чудовището Саладин.

ХАЛИЛ

Най-гнусният и най-жестокият, добри ми братко. Целият мюсюлмански свят се обединява зад кървавия му меч.

Проехтява камбанен звън – призив за вечерната молитва. ЮСУФ и ХАЛИЛ навлизат в тъмните дебри на манастира. По стените около тях горят факли. Сенките им се издължават зловещо върху каменния плочник на коридорите.

ЮСУФ

Неверният мюсюлманин се подиграва на нашия Бог, Исус Христос. Надменно се представя за миротворец сред ордите на безбожниците.

ХАЛИЛ

Моля се на Бог да го погуби. Ден и нощ се моля с цялото си сърце великата армия на франките, начело с гордите тамплиери и хоспиталиери, да изпепели стана му и да се погрижи сянката на истинския Кръст да се стовари върху грешната му душа.

ЮСУФ

Боя се, че не е писано да се сбъдне. Ако съдя по нарежданията, които ни бяха изпратени, така смята и Светият отец.

Двамата минават през вътрешен двор, по средата на който има фонтан със статуята на св. Марон. Във водата са посипани цветни листенца, а наоколо са запалени високи свещи. ЮСУФ се спира, за да потопи ръка във водата и да се прекръсти пред статуята на светеца основател на ордена.

ЮСУФ

Не се страхувай, млади Халиле, ние няма да тръгнем сами. Духът на Марон ще е с нас постоянно. Той ще напътства очите и мечовете ни. (Махва към отсрещната стена, зад статуята, където има огромно разпятие и няколко молитвени ниши, изсечени в камъка.)

Време е да пуснем Рицарите на мрака. Време е да раздадат Божия гняв.

От другата страна на фонтана двамата отново се прекръстват. Коленичат един до друг и плъзват настрани два малки черни железни капака, закрепени в стената. Миризмата от вътрешността на тесните килии кара двамата монаси да сбърчат носове.

ЮСУФ

Братко, Светият отец те призова.

Камерата бавно се фокусира над рамото на ЮСУФ към тъмната килия. За секунда се вижда само мрак. После се появяват втренчени кръвясали очи; стават по-големи и по-големи, докато изпълват целия кадър.

ЮСУФ

Братко, дойде време да свалим камъните и да те освободим. Време е да вдигнеш Божия меч и да убиеш най-големия от враговете му.

150

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

На три километра след катастрофата монахът отбива встрани и пуска аварийните светлини на наетата кола. Слиза по стръмния склон покрай пътя и когато стига горичката отдолу, отваря евтиния куфар на Ник. Върху намачканите дрехи вижда онова, което му трябва.

Онова, заради което прекоси континенти.

Онова, заради което уби толкова хора.

Взема лъскавата черно-бяла плака с ДНК профила и я поглежда с възхищение. Десет колони от разположени една над друга тъмни и светли ивици, десетки магически черти, най-неоспоримото историческо доказателство – едно уникално съкровище.

Той набира номера, който от много време знае наизуст и на който рядко звъни. През няколко държави телефонът на Набил Хаяк иззвънява. Ливанският духовник вдига на второто позвъняване.

– Ефрем е. Взех профила на мъжа от плащаницата, оригиналната плака и папката с цялата документация.

Хаяк въздъхва с облекчение:

– Сигурен ли си?

– Да. Току-що ги взех от учения, който е направил изследванията, и американеца, който се опитваше да го пази.

Хаяк не пита дали са живи. Не иска истинско знание , иска да може да говори честно с Андреас Патикос, който на свой ред да говори открито с папата.

– Отлична работа, братко.

– Искаш ли да ги унищожа?

Хаяк се подвоумява. Въпреки всичко е трудно да наредиш унищожаването на нещо с толкова голямо историческо значение.

– Да. – Той преглъща тежко. – Всички ще спим по-спокойно, ако знаем, че това не се е случвало никога – ако знаем, че такова нещо никога повече не би могло да се повтори и никой повече няма да говори за него.