Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Той освобождава ръчната спирачка и потегля по крайбрежната улица.

– Спря ли пратката на американеца?

Монахът се опасява точно от този въпрос.

– Закъснях. Беше заминала.

– Как така закъсня?

Той решава да не обяснява защо се е забавил. Не можеше да остави Кракси да умре от бавна смърт в саркофага, нито да поеме риска мъжът да избяга. Капелини е бясна:

– Ами ако някой от куриерската служба те разпознае и даде описанието ти на някой друг?

– Няма.

– Защо си толкова сигурен?

– Сигурен съм. От тях остана само пепел. Пепелта не може да говори.

131

Едуар Брусар дава ключовете на колата си на пиколото пред хотел „Шератон“ точно срещу летището.

Тъй като вече е твърде късно да вземат самолет, Ник и семейство Брусар решават да преспят и да вземат първия възможен полет на сутринта. Урсула ще отиде при една приятелка в Швейцария – висш дипломат с двайсет и четири часова охрана. Ник и Едуар ще летят до Париж и оттам ще направят връзка за Лос Анджелис, където французинът ще даде пълни показания в полицията. Или поне това е планът, който Ник е начертал, за да запази всички в безопасност и сам да се измъкне от разследването.

Те вземат ключовете и се качват в две свързани помежду си стаи на третия етаж с малките, набързо събрани чанти. Ник заключва вратата на Урсула с веригата и за всеки случай подпира дръжката със стол. Двамата с Едуар отиват в другата стая и американецът залоства вратата по същия начин.

Едуар отваря минибара.

– Имам нужда да пийна нещо. А вие?

Ник също. Иска да изгълта няколко студени бири, а после чаша „Джак Даниелс“, но потиска желанието си и отговаря сдържано:

– Само чаша вода, ако може.

– Както искате.

Едуар взема две миниатюрни шишенца бренди и подхвърля пластмасова бутилка минерална вода на Ник.

– Мисля, че знам нещо за убиеца на Марио – казва след малко. – Знам откъде е дошъл.

Ник бързо изгубва интерес към водата. Ученият изсипва брендито в една чаша и продължава:

– Вашата писателка, Madame Джейкъбс, Роберто ме срещна с нея в Италия. Събрахме се, след като проверих резултатите от ДНК тестовете. Тя се тревожеше за точността на изследванията, извършени с толкова стари проби.

– Разбираемо е. Проба, която е на няколко века – дори не съм подозирал, че е възможно.

– О, напълно възможно е. – Едуар не допуска мисълta, че нещо такова може да го затрудни. – Марио използва стандартния Пи Си Ар метод. Запознат ли сте с него?

Ник е изследвал достатъчно изнасилвачи, за да има основни познания за снемането на ДНК отпечатъци.

– В общи линии, да. Полимеразна верижна реакция – използва се за увеличаване обема на пробата, когато няма достатъчно генетичен материал за създаване на пълен профил.

Ученият се усмихва:

– Доста опростена представа за едно революционно изследване, което донесе на откривателя си Нобелова награда по химия преди повече от двайсет и пет години. Но общо взето е вярна. С Пи Си Ар може да се умножи една-единствена молекула ДНК в хиляди, дори милиони копия, докато се натрупа достатъчно генетична информация за изработването на достоверен профил.

– Но това не е било достатъчно в случая с плащаницата, така ли?

– Достатъчно беше, но трябваше да се провери по два независими метода от двама различни учени. Затова реших да изпробвам един нов метод, нещо много по-прецизно от стандартния Пи Си Ар.

– И той е...?

– Амплификация на микро-РНК.

Изражението на Ник подсказва, че това не му говори нищо. Едуар се замисля за момент.

– Нямаме време за много обяснения. РНК прилича на ДНК, тя също носи генетичен код. Само че не е двуверижка като ДНК, а едноверижна и много по-къса. – Замълчава, сякаш решава, че няма смисъл от повече подробности. – Нека да кажем за по-кратко, че микро-РНК в комбинация с някои нови, комерсиално достъпни реактиви като „Минифайлър“ и „Айдентифайър плюс“ дава много по-надеждни резултати – нещо, което научната общественост би била много по-склонна да приеме.

– Какво очакваше да докажете с тези ДНК тестове Тамара Джейкъбс?

– Да установи човека, който е бил увит с Торинската плащаница. Мислеше, че така може да докаже, че това е бил – или не е бил – Исус Христос.

– Как? – Ник се намръщва. – За тази цел трябва да има доказана ДНК проба от Христос.

– Не е задължително.

Ник е объркан.

– Е, как да не е? Ние постоянно се сблъскваме с този проблем. Вземаме ДНК от местопрестъплението, но трябва да намерим на кой заподозрян отговаря. Тамара е имала проба от плащаницата, но не е разполагала с ДНК за сравнение.