Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— А бизнесът?

— Точно затова имам теб.

Кукин прегърна събеседника си през тесните рамене и стисна здраво. Райс простена, защото цялото му тяло беше натъртено от краткия, но болезнен сблъсък с Шоу.

— Ще се справиш чудесно — продължи Кукин. — Но ако забележа някакъв признак, че прекрачваш границите на правомощията си или се опитваш да ме заместиш на върха, просто не забравяй, че кучетата, които използвах за Абдул Маджид, все още са на разположение.

— Евън, а какво беше онова име, с което те нарекоха? — попита притеснено Райс.

— Ако бях на твое място, повече никога нямаше да мисля за това.

Самолетът не кацна в Монреал. Кукин беше разпоредил промяна в летателния план. Кацнаха на една дълга асфалтова писта, която той беше построил в далечния източен край на Канада, в провинция Нюфаундленд и Лабрадор.

Докато самолетът рулираше по пистата, Райс погледна навън:

— Какво става, Евън? Защо кацаме тук?

— Аз няма да продължа към Монреал — отговори той, изправи се и облече дълго зимно палто. — Но самолетът скоро отново ще излети.

— Но защо точно тук? Имаш къщи на толкова други места.

— Ти също ще слезеш от самолета.

Райс пребледня.

— Не разбирам.

— За съжаление нямам друг избор. Частният ми самолет е твърде лесен за проследяване.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да шофирам чак до Монреал? Това е огромно разстояние.

— Над хиляда и шестстотин километра, ако трябва да бъдем точни. Но няма да шофираш ти, а освен това няма да се наложи да го изминаваш цялото с кола. В Гус Бей ще ангажирам друг самолет, с който ще можеш да продължиш до Монреал. Ще се прибереш навреме за късна вечеря. Но няма да се връщаш в дома си, нито в офиса. Ще отседнеш в едно скривалище извън града. Ще вършиш работата си оттам. И двама от моите хора постоянно ще бъдат с теб. Разбрано?

— Да. Но смяташ ли, че тези предпазни мерки наистина са необходими?

— Предвид факта, че едва не намерих смъртта си в един саркофаг в подземията на църквата в Горд, да — точно така смятам.

Той отпусна ръка на рамото на помощника си.

— Внимателно ще наблюдавам работата ти. Засега можеш да останеш в самолета. Ще изпратя да те вземат.

Вратата на самолета се отвори, стълбичката се спусна и Кукин слезе на пистата, където се качи в чакащия ескалейд. Колата веднага потегли.

Кукин не погледна назад към самолета си. Гледаше твърдо напред. След като знаеха, че е Фьодор Кукин, каква щеше да бъде следващата им стъпка? Бяха готови да го убият, така че той не вярваше, че са свързани с официална организация като Интерпол или американското ФБР. Или дори с наследника на старото КГБ, руската Федерална служба за сигурност. В миналото се беше случвало агентите й да залавят стари съветски офицери и да ги затварят или да ги екзекутират след шумен публичен процес, за да предизвикат одобрението на целия свят. Кукин с отвращение си помисли, че го правеха въпреки факта, че един бивш офицер от КГБ в момента ръководи страната им. Демокрацията раждаше уродливи деца.

Ами ако грешеше и нападателите му наистина бяха представители на официална организация? Тогава можеха да атакуват и да разбият цялата му мрежа. Може би вече чакаха самолета му да кацне в Монреал. Е, самолетът щеше да се окаже празен, а той имаше доверие на пилотите си, че няма да издадат местоположението му. И това не беше просто сляпа вяра от негова страна. И двамата пилоти работеха за него от много години и знаеха, че Кукин е съвсем наясно къде живеят семействата им.

Той беше построил един комплекс на отдалечено от цивилизацията място, почти на четирийсет километра от тук. През годините беше изкупил хиляди акри земя и беше разположил къщата си сред най-суровата ледена тундра, която можеше да се намери извън Сибир. Пейзажът беше свиреп, но Кукин се чувстваше уютно на това място. Двамата с Райс често се бяха оттегляли тук през последните четири години, за да измислят нови успешни бизнес схеми. Тук можеше да се посвети на дълбок размисъл. И Точно това смяташе да направи сега, за да планира ответния си удар.

Шоу се вторачи във вътрешността на гарата и промърмори:

— Прецакани сме.

Предрешен с шапка, тъмни очила и обемисто яке с качулка въпреки топлото време, той беше влязъл в гъмжилото на Гар дю Нор в Париж само за да установи, че множество полицаи обикалят чакалнята, снабдени със снимката му. Реджи, Уит и Доминик, които бяха предрешени по подобен начин, го бяха последвали по отделно и току-що биха установили същото.