А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

По линията не дойде нито едно по-нататъшно възражение.

- А сега ми е оставил билет за Обединеното кралство - продължи Емили. - Струва ми се, че по някакъв начин е планирал нещата предварително. Сигурна съм, че няма да ме остави

задълго да бродя безцелно из Англия. Освен това няма да е краят на света, ако се проваля. Просто безплатно пътуване до родината ти.

В гласа на Майкъл започна най- после да се връща нежната нотка на запленен годеник:

- Но без мен.

Гласът на Емили също стана по-мек:

- Знаеш, че винаги можеш да дойдеш с мен. Едно малко съвместно приключение? Обратно там, където се запознахме?

Не го виждаше, но бе сигурна, че в очите на Майкъл просветна лек блясък. Той обаче знаеше, че не може да приеме поканата.

- В твоя университет може и да имате удължена почивка, аз обаче имам презентация в събота, нищо, че е Денят на благодарността. Това е първата ми голяма реклама пред важен клиент, нали помниш?

- Разбира се, не съм забравила.

Майкъл се подготвяше за този миг от месеци - деня, в който щеше да преодолее една от последните големи пречки по пътя си от стажант към архитект с пълна правоспособност.

- Освен това пише, че трябва да отидеш сама - продължи Майкъл. - Един бог знае какво ще правиш там.

Емили наостри уши при подбора му на думи. Вече беше взела решение, а сега сякаш получи съгласието, на което се надяваше.

- Ще правя ли?

- Стига де - отговори Майкъл. - Да не се преструваме, че няма да отидеш, със или без

мен.

Това беше: желаното признание, че приключението просто звучи прекалено страхотно, за да го пропусне. Майкъл я познаваше добре и нямаше да й попречи да се възползва от подобна възможност. Усмивката на Емили разцепи лицето й на две и тя притисна телефона по-близо до ухото си.

- Не се притеснявай, Майки, ще ти донеса подарък. Нещо хубаво.

11.15 ч. централно стандартно време

След миг Емили затвори телефона, а пулсът й лудо препускаше. Нямаше представа какво ще се случи сега, но беше готова с плановете си за най-близкото бъдеще. Щеше да се отправи към Международното летище в Минеаполис, а оттам - за Англия. Преди полета й оставаше време точно колкото да се обади на консултанта си в магистърската програма в „Оксфорд", професор Питър Уекслър, и да помоли някой да дойде да я вземе от летището и да я откара в града. Там вече приключението щеше да започне.

За добро или за зло, последната воля и завещание на Арно Холмстранд щеше да бъде изпълнено.

Ню Йорк - 14.30 ч. източно стандартно време (13.30 ч. централно стандартно време)

Ввдеовръзката трепна за миг, после се включи окончателно. Образът на Секретаря се свърза с тези на шестима други членове на Съвета. Изпълнителното тяло беше призовано на специално заседание. Обстоятелствата категорично го изискваха.

Той се наклони към малката камера, поставена върху монитора му с плосък екран.

- Господа, събитията се развиха в определена посока.

От шестте малки прозореца до неговия на екрана се разнесе тихо мърморене.

- Хората ви не успяха ли да довършат задачата? - попита един от членовете. Грубите му думи бяха белязани от силен арабски акцент.

- Задачата беше изпълнена според плана - увери го Секретарят.

- Значи и Пазителят е мъртъв? - въпросът дойде от друг прозорец с друг акцент.

- Разправихме се с него по същия начин, както с Помощника му миналата седмица. Освен това само преди няколко часа затворихме източника на изтичането.

Шестимата старши членове на Съвета посрещнаха съобщението с мълчаливо кимване. Последва продължително мълчание. Ръцете на Секретаря бяха спокойно преплетени върху бюрото му. Накрая един от мъжете проговори:

- Изглежда, работата ни е завършена. Знаем как функционира структурата им. Това бяха единствените хора, които биха могли да имат достъп до данните. Мястото на изтичането е затворено.

Тонът му издаваше удовлетворение, но неговите твърдения за успех бяха белязани от очевидно впечатление за разочарование. Сега мисията можеше да продължи и да посрещнат краткосрочните си цели. Но при положение че и Пазителят, и Помощникът му бяха мъртви, по-дългосрочната мисия, мисията, започнала преди векове, беше недостижима. Бяха спечелили нещо, но бяха загубили повече - толкова, че не подлежеше на описание с думи.

- Да - отговори Секретарят, - мястото на изтичането е затворено. Мисията ни ще продължи. Но... - направи пауза, за да подчертае следващите си думи - ... изникна нещо ново.