А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

Мич не можеше да се обърне да го види, затова се загледа в половинчатото му отражение в металния панел на таблото на асансьора.

- Не знам нищо за никакъв заговор!

- Не ме лъжи - възнегодува Джейсън и леко побутна ножа. - Не ти подхожда.

Очите на Мич се навлажниха от новата болка. Дишаше все по-трудно.

- Не... не лъжа.

- Също така знаем, че е изтекъл списък с имената на хората, замесени в заговора на вицепрезидента - продължи Джейсън, без да се трогва от възраженията на агонизиращия мъж. -Изтекъл е към група, която вероятно притежава власт да го осуети.

- Защо... защо ще искам да действам срещу вицепрезидента? - изхриптя Мич. - Той ми е

шеф!

- Е, всъщност не е, нали така? Знаем къде са истинските ти политически връзки, господин Форестър.

Очите на Мич се разшириха при това обвинение. Джейсън се наведе напред и прошепна в ухото му:

- Наясно сме, че всъщност не работиш за вицепрезидента, каквото и да пише на баджа ти. Амбициите ти са да си проправиш път до съвсем друг кабинет. Кабинет с кръгли стени.

Мич не можеше да отговори. Бяха го разкрили. Сигурно презрението му към вицепрезидента е станало прекалено очевидно и са започнали да подозират истината как от три месеца работеше да си осигури място в президентския екип.

- По някакъв начин си узнал за намеренията на вицепрезидента - продължи Джейсън - и си направил така, че някои подробности да изтекат към опонентите му.

Мисълта на Мич препускаше, а тялото му се раздираше от болка. Беше упражнявал какви ли не отричания и измислици, в случай че някога го разкрият, но този мъж определено вече знаеше истината. Освен това държеше нож, забит в гърба му.

- Открих само имена - избърбори най-накрая той. - Не знам конкретни подробности за плановете му, само замесените.

Джейсън вдигна вежда.

- Кои имена?

- Гифърд, Дейлс, Марлейк...

Отново мъчително си пое въздух.

- И още няколко, но не споделих с никого. Съставях списък, който държах в компютъра си. Помислих, че един ден може да се получи страхотен мотивационен документ. Никой не го е виждал.

Джейсън съзнаваше, че последното изречение не отговаря на истината, макар Форестър навярно да беше искрен в твърдението си, че не го е показвал на никого. Не доброволно или съзнателно. За жалост противниците им разполагаха с начини да се доберат до информацията -Джейсън го знаеше прекалено добре.

Отново насочи вниманието си към мъжа пред себе си.

- Какво още има в този документ? Каква част от плана ти е известен?

- Какъв план? - извика Мич, колкото от болката, толкова и от искрено объркване. -Съвсем отскоро съставям модел: поддръжниците на президента умират един след друг, а поддръжниците на вицепрезидента стават все по-силни. Но не знам нищо за никакъв... за никакъв план.

Джейсън погледна към мътното отражение на очите на Мич върху стената на асансьора. Направи продължителна, замислена пауза, преди да проговори:

- Знаеш ли, господин Форестър, вярвам, че казваш истината. Наистина мисля, че не знаеш нищо повече.

Мич успя да въздъхне облекчено въпреки болката.

- Слава богу. Не съм.... - потръпна от болка, но продължи - ... не съм направил нищо друго, освен да служа на страната си.

На лицето на Джейсън се изписа странна полуусмивка.

- Вече не.

С плавно движение измъкна ножа от гърба на Мич Форестър и от раната веднага бликна почти черна кръв. Обърна Мич с лице към себе си, избърса кръвта от острието в сакото на жертвата си и натисна бутона за движение. Асансьорът отново се заизкачва.

Ужасен, Форестър се помъчи да стигне с ръце до гърба си. Лицето му побеля, когато ги върна обратно пред тялото, покрити със собствената му кръв.

- Нали... нали казахте, че ще ме оставите жив, ако... сътруднича.

Облегна се на стената, отмаля и се свлече на пода. Бързата кръвозагуба го накара да загуби съзнание.

Джейсън върна ножа в канията му. Асансьорът избръмча и вратите му се отвориха на празната площадка на четвъртия етаж. Джейсън погледна към окаяника пред себе си.

- Точно ти би трябвало да знаеш - каза той с доволна усмивка. - Във Вашингтон не можеш да имаш вяра на никого.

Излезе от кабинката. Зад гърба му вратите плавно се затвориха пред човек, който вече бе изпуснал последния си дъх.

Краткият разпит на Мич Форестър потвърди онова, което Джейсън трябваше да разбере. Обществото се е сдобило със списъка от компютъра на Форестър, който навярно е бил поставен под наблюдение от Марлейк. Това изтичане означаваше, че се налага да отстранят и Пазителя, и Помощника му - задача, която вече бе изпълнил лично. Сега, когато Форестър вече нямаше да му се пречка, дупката бе наистина запечатана. Манията на Обществото за тайнственост и затворените им мрежи за отговорност щяха да направят така, че никой друг да не разбере. Мисията можеше да продължи без повече пречки