(<< back)
174
Сладкиши от пандишпанено тесто. — (Бел.прев.)
(<< back)
175
Йоан 11:25-26 — (Бел.прев.)
(<< back)
176
В бълнуванията си Ричард се разхожда из гробището „Пер Лашез“, където са погребани Пруст, Пиаф, Уайлд и т.н. — (Бел.прев.)
(<< back)
177
Св. Григорий от Тур (ок. 538-594) гало-римски историк и епископ на Тур, съчиненията му, написани на тромав, с лоша граматика латински, са основен източник за епохата на Меровингите. — (Бел.прев.)
(<< back)
178
Линейно писмо В е използвано от микенците и се счита за ранна форма на гръцкия, предхожда гръцката азбука, която пък е адаптиран вариант на финикийската, с няколко века. На Кносос са намерени 4360 плочки. — (Бел.прев.)
(<< back)
179
(лат.) „Здравей, приятелю, как си?“ — (Бел.прев.)
(<< back)
180
(лат.) „Много благодаря“ — (Бел.прев.)
(<< back)
181
Австрийският психиатър и психоаналитик Вилхелм Райх (1897-1957 г.), застъпник на значимостта на здравословния сексуален живот, твърди, че неосвободената психосексуална енергия създава реални физически блокади в мускулите и органите — така наречената „броня“. — (Бел.прев.)
(<< back)
182
(фр.). любовен триъгълник — (Бел.прев.)
(<< back)
183
Роман на Робърт Луи Стивънсън. — (Бел.прев.)
(<< back)
184
Малцовото мляко е на прах и се приготвя от направен на малц ечемик, пшеничено брашно и пълномаслено мляко. — (Бел.прев.)
(<< back)
185
Стърн, Лорънс (1713-1768) английски романист, англикански пастор, най-известен с романите си „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“ и „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“. — (Бел.прев.)
(<< back)
186
Кашер (ивр.). — в юдаизма — храна, приготвена и сервирана в специални съдове и по определен начин в съответствие с религиозните норми. — (Бел.ред.)
(<< back)
187
Сега Колумбийски университетски медицински център. — (Бел.прев.)
(<< back)
188
Първата строфа от стихотворението на сър Джон Съклинг (1609-1642) английски поет от школата на роялистките поети, поддръжници на крал Чарлс I в Гражданската война, към същата школа принадлежат Бен Джонсън, Робърт Херик и Ричард Лавлейс. — (Бел.прев.)
(<< back)
189
Амишите, подобно на менонитите, произхождат от швейцарска анабаптистка секта в християнството, названието й идва от Якоб Аман (ок. 1656 — ок. 1730), който смятал, не менонитите се отдалечават от ученията на Мено Симон. Членовете на тази секта носят скромни, старомодни дрехи, отхвърлят съвременните технологии, включително автомобили и телефони. — (Бел.прев.)
(<< back)
190
В католицизма тайнствата на молитвената броеница са свързани с живота, страстите и смъртта Иисусова и участието на Дева Мария в тях. Петте печални тайнства са агонията в Гетсиманската градина, боят с камшик, короноването с трънения венец, носенето на кръста и разпването и смъртта. — (Бел.прев.)
(<< back)
191
Всяка седма година, през която даден университетски преподавател няма лекции. — (Бел.прев.)
(<< back)
192
(гр.). agathos — добър; Агатон — мъжката версия на името Агата. — (Бел.ред.)
(<< back)
193
Латимър, Ричмънд Алекзандър (1906-1984) американски поет и преводач, известен с преводите си на класиците, особено с „Илиада“ и „Одисея“, все още считани за най-добри. — (Бел.прев.)
(<< back)
194
Форд, Джон (1586-след 1639) английски драматург. — (Бел.прев.)
(<< back)
195
Бенсънхърст се слави като рай за членовете на мафията. — (Бел.прев.)
(<< back)
196
Търнър, Сирил (?1575-1626) английски драматург, за чийто живот почти нищо не се знае, освен че известно време е работил в Холандия и умира в Кинсейл, Ирландия. — (Бел.прев.)
(<< back)
197
„Бунтарят“ е трагикомедия от Джон Марстън, а „Белият дявол“ — трагедия от Джон Уебстър. — (Бел.прев.)
(<< back)
198
Марлоу Кристофър, „Доктор Фауст“, д.5, сц.I, „Театър на английския ренесанс“ прев. Ал. Шурбанов, Сф., Народна култура, 1975. — (Бел.прев.)
(<< back)
199
Марлоу Кристофър, „Доктор Фауст“, д.4, сц.II, „Театър на английския ренесанс“ прев. Ал. Шурбанов, Сф., Народна култура, 1975. — (Бел.прев.)
(<< back)
200
Тази драма е публикувана през 1607 година анонимно, през 1656 г. Едуард Арчър я приписва на Търнър, въпреки че в края на XIX в. изниква името на Мидълтън като предполагаем автор. — (Бел.прев.)
Читать дальше