Глен Купър - Книга на душите

И ако отношенията между Уил и Сю бяха изострени, положението с Джон Мюлер бе още по-лошо. Мюлер бе педантичен, правеше всичко според учебниците, от онези агенти, които се интересуват повече от процеса, отколкото от резултатите. Беше кариерист, изгарящ от желание да приключи с оперативната работа колкото се може по-рано и да се намърда сред бюрократите. Възмущаваше се от нехайната нагласа на Уил и моралните му прегрешения, пиенето и женкарството му. И беше ужасен, че Нанси Липински, млад специален агент с потенциала да се превърне в клонинг на Мюлер, бе привлечена от Пайпър към тъмната страна и дори се беше омъжила за проклетия негодник!

За самия Уил Мюлер бе ходеща реклама на всичко сгрешено във ФБР. Уил работеше по случаи, за да прати лошите момчета зад решетките. Мюлер — за да ускори издигането си. Той бе политическо създание, а Уил нямаше време за политика.

Първоначално Мюлер се занимаваше с „Апокалипсис“ и ако не беше внезапното му заболяване, Уил никога нямаше да бъде натоварен със случая. Никога нямаше да му се наложи да работи с Нанси. Нямаше да тръгне с нея. Случаят „Апокалипсис“ може би щеше да бъде решен. Цялата поредица събития нямаше да се случи, ако Мюлер нямаше един малък съсирек, който се бе озовал в мозъка му.

Мюлер се беше възстановил напълно и сега беше един от любимците на Санчес. Когато дойде вестта, че Нанси и семейството й са станали обект на покушение, първата й работа бе да нареди на Мюлер да я закара до Уайт Плейнс.

В пустата чакалня Санчес попита Уил как е и му изказа съболезнованията си. Мюлер изчака кратката човешка размяна на реплики да приключи и моментално се включи откъм неприятната страна.

— В полицейския доклад се казва, че си бил извън къщата за час и половина.

— Съвсем правилно си прочел доклада, Джон.

— Пиел си в някакъв бар.

— Доколкото имам опит, баровете са доста добро място да си намериш питие.

— Не можеше ли да пиеш в къщата?

— Тъст ми беше страхотен човек, но пиеше само вино. На мен пък ми се прииска уиски.

— Доста удобен момент да излезеш, не мислиш ли?

Уил направи две крачки, сграбчи го за реверите и го тресна в стената. Изкушаваше се да задържи по-дребния мъж с едната ръка и да превърне лицето му в пихтия с юмрук. Когато Мюлер започна да вдига ръцете си, за да се освободи, Санчес им извика и на двамата да престанат.

Уил го пусна и отстъпи. Дишаше тежко, зениците му се бяха свили като топлийки от гняв. Мюлер оправи сакото си и му хвърли самодоволна усмивка, сякаш го уверяваше, че още не са приключили.

— Уил, какво според теб е станало снощи? — с равен глас попита Санчес.

— Някой е влязъл с взлом, докато сме били на вечеря. Нагласили са пещта. Ако не бях излязъл, сега трима души щяха да са в кома.

— В кома? — обади се Мюлер. — Защо не мъртви?

Уил не му обърна внимание, сякаш не съществуваше.

— Кой според теб е бил мишената? Ти? Нанси? Родителите й?

— Родителите й просто извадиха лошия късмет да са там.

— Добре — търпеливо рече Санчес, — ти или Нанси?

— Аз.

— Кой е отговорен? Какъв е мотивът?

— Знам, че няма да ти е приятно да го чуеш, Сю, но това все още е случаят „Апокалипсис“.

Очите й се присвиха.

— Какво означава това, Уил?

— Случаят не е приключвал.

— Да не искаш да кажеш, че серийният убиец пак е започнал да действа?

— Не казвам това. Казвам, че случаят не е приключвал.

— Това са безсмислици, пълни глупости! — запротестира Мюлер. — Какви са доводите ти?

— Сю — каза Уил, — знаеш, че случаят се получи доста усукан. Знаеш, че бях отстранен. Знаеш, че бях пенсиониран. Знаеш, че не бива да задаваш никакви въпроси. Нали?

— Да — тихо се съгласи тя.

— Стават разни неща, при това толкова високо, че свят ще ти се извие. Онова, което зная, е потулено с федерално споразумение за конфиденциалност, което може да бъде отменено единствено със заповед на президента. Затова ще ти кажа само, че има хора, които искат определени неща от мен и са готови да убиват, за да се доберат до тях. Ръцете ти са вързани. Не можеш да ми помогнеш по никакъв начин.

— Та ние сме ФБР, Уил! — възкликна тя.

— Хората, които са по петите ми, са на същата страна, на която е и ФБР. Това е всичко, което мога да кажа.

Мюлер изсумтя.

— Тази глупост е най-удобното оправдание, което съм чувал през живота си. Казваш ни, че не можем да те разследваме заради някаква си секретна дивотия на най-високо ниво. Стига глупости!

— Отивам да видя сина си — отвърна Уил. — А вие правете каквото си искате. Успех.