Глен Купър - Книга на душите

Когато лимузината потегли, Фрейзър свали бинокъла и измърмори на Декорсо, че Пайпър е в пашкул. Проследиха ги от разстояние и не след дълго паркираха на Мейпъл Авеню. Белите колони на погребалния дом бяха пред тях.

Липински бяха непринудени хора, които не си падаха по церемониите, и приятелите им от квартала се погрижиха службата да отговаря на характера им. След прочувственото слово на енорийския свещеник излязоха безброй колеги, партньори на бридж, енориаши и дори самият кмет, за да споделят трогателни и весели истории за грижовната и обичлива двойка, чийто живот бе прекъснат така ненавременно. На предната пейка Нанси плачеше непрекъснато, а когато Филип ставаше прекалено шумен, Лора го изнасяше, докато не се успокои. Уил стоеше напрегнат и готов за действие, непрекъснато се озърташе и оглеждаше препълнената зала. Съмняваше се, че наблюдателите са вътре, но винаги съществуваше и такава възможност.

Гробището Маунт Калвъри се намираше в северната част на Уайт Плейнс, на няколко километра от дома на Липински, до територията на Уестчестър Колидж. Джоузеф винаги бе харесвал спокойния район и по типичния си методичен начин бе закупил семеен парцел още преди тридесет години. Сега той го чакаше, в тъмнокафявата земя имаше два прясно изкопани гроба. Беше от онези свежи есенни утрини, когато слънцето светеше слабо и глухо, а листата хрускаха под краката на опечалените.

Фрейзър наблюдаваше погребението през бинокъла от сервизния път на около четиристотин метра разстояние. Разполагаше с план. Щяха да последват процесията обратно до дома на Липински. Знаеха, че бдението ще се състои там, тъй като бяха поръчали на хората от оперативния център в Грум Лейк да проникнат в сървъра на погребалния дом и да научат маршрута и крайния адрес на лимузината. Щяха да изчакат до вечерта, когато Уил и Нанси останат сами със сина си, да влязат и да спипат Уил, като използват толкова сила, колкото е необходимо. Щяха да претърсят къщата за нещо свързано с Кантуел Хол. А след като вдигнат Уил на десет километра височина, щяха да поискат инструкции от Пентагона. Хората му бяха съгласни, че два последователни удара в една и съща къща са най-добрата възможна изненада.

Докато свещеникът отслужваше литургията, Фрейзър и хората му дъвчеха сандвичи. Докато Нанси хвърляше шепа пръст върху ковчезите на родителите си, наблюдателите се наливаха с кофеин и енергийни напитки.

Когато службата приключи и хората започнаха да се разотиват, Фрейзър продължаваше да наблюдава внимателно. Около Уил и Нанси имаше група опечалени и за момент Фрейзър ги изгуби в морето тъмносини и черни палта. Насочи вниманието си към лимузината, която беше паркирана начело на процесията, и щом забеляза мъж и жена с бебе на ръце, нареди на шофьора да тръгва.

Погребалната процесия пое обратно към дома на Липински. Антъни Роуд бе къса задънена улица с много дървета покрай нея. Беше невъзможно да паркират там, без да бъдат забелязани, затова Фрейзър нареди да заемат позиция на главната Норт Стрийт и търпеливо зачака в отслабващата следобедна светлина посетителите да си тръгнат.

Катафалката на „Балар-Дюран“, черна лимузина „Ландау“, спря пред частния терминал на летище „Уестчестър“. Облеченият в черен костюм шофьор слезе и се огледа, преди да отвори задната врата.

— Справихме се — каза той.

Уил слезе пръв, помогна на Нанси и Фили, след което ги поведе към терминала. После се върна, за да плати на шофьора и да вземе багажа.

— Не си стъпвал тук, ясно?

Шофьорът докосна фуражката си и потегли.

Вътре в терминала Уил незабавно забеляза мъжа със среден ръст и здраво телосложение, късо подстригана сива коса, джинси и кожено яке. Човекът посегна да бръкне във вътрешния си джоб. Уил внимателно го следеше как вади ръката си, но в нея имаше само визитка. Мъжът пристъпи към него и му я подаде.

Дейн П. Бентли. Клуб 2027.

— Вие трябва да сте Уил. А вие навярно сте Нанси. А малкият мъж кой е?

Нанси погледна любезното лице на Дейн със сивата му четина.

— Името му е Филип.

— Моите съболезнования, приятели. Самолетът ви е зареден и готов за излитане.

Фрейзър изчака целия следобед, докато колите престанаха да спират и тръгват от дома на Липински. Привечер забеляза Лора Пайпър и съпруга й да си тръгват с такси. По здрач потегли по Антъни Роуд за бързо разузнаване. Единствената кола пред къщата беше на Джоузеф. Лампите и на двата етажа светеха. Фрейзър реши да изчака още час, за да е сигурен, че няма да има закъснели посетители.