Глен Купър - Книга на душите

Феликс запали по-малки свещи и освети писалището с дъга от жълти като слама танцуващи пламъчета. Отвори книгата и извади листата велен, които бяха нарязани в скриптория така, че да се побират между кориците. Работеше трескаво върху ръкописа си и се състезаваше с времето, уплашен, че болестта ще го погуби, преди да е завършил.

Беше мъчително трудно да преодолее двойните образи и влудяващото главоболие, за да излее спомените си. Беше принуден да затваря дясното си око, за да вижда само една страница и да изписва с перото си по-прави редове. Работеше нощем, когато всичко бе притихнало и никой не можеше да разкрие тайната му. Когато оставаше без сили, връщаше книгата в скривалището й и лягаше на сламеника да поспи мъничко, преди камбаните на абатството да го призоват за поредната молитва в катедралата.

Внимателно вдигна първата страница, затвори око и приближи листа до лицето си. Започваше с думите Писание от Феликс, абат на Вектис, съставено в лето Господне 1334.

Господи, аз съм Твой слуга. Хвала Тебе и слава Тебе. Велик си Ти, Господи, и велика трябва да е хвалата Ти. Вярата ми в Теб е Твоят дар, който Ти вдъхна в мен чрез човечността на Твоя Син.

Решен съм да върна спомена за нещата, които зная, които видях и които сторих.

Смирявам се при спомена за всички, които са дошли преди мен, но никой не е тъй скъп и възвишен като свети Йосиф, светеца покровител на Вектис, чиито свети мощи са погребани в катедралата. Защото именно Йосиф в своята истинска и всеотдайна любов към Бога създаде Ордена на имената, за да възхвали Господа и да освети Неговата божественост. Аз съм последният член на този Орден, всички други станаха на прах. Ако не запиша спомена за минали дела и събития, човечеството ще бъде лишено от знанието, с което разполагам единствено аз, Твоят смъртен грешник. Само Ти, Господи, в Твоята безкрайна мъдрост можеш да отсъдиш. Аз смирено ще напиша това писание и Ти, Господи, ще решиш съдбата му.

Феликс остави листа и даде почивка на здравото си око. Когато се почувства готов да продължи, прелисти страниците и зачете отново.

Знанието за онзи ден се предавало устно от братя и сестри през мъглата на времето. Йосиф, тогава приор на Вектис, присъствал на раждането на онзи знаменателен седми ден от седмия месец от лето Господне 777. Времето било белязано с появата на Кометус Луктус, червената огнена комета, която до ден днешен не се е завърнала. Жената на един работник раждала и ако детето се окажело мъжко, щяло да бъде седмият син на седмия син. Родило се момче и със страх и ридания бащата го убил. За учудване на Йосиф жената след това родила осми син и този близнак бил наречен Октавус.

Феликс с лекота можеше да си представи как е изглеждал Октавус, тъй като бе виждал много деца като него през годините — бледи, неплачещи, с изумруденозелени очи и меки червени коси, растящи от розов скалп. Дали Йосиф не е заподозрял край подгизналото от кръв и утробна течност легло, сред ужасеното мърморене на помагащите на родилката жени, че Октавус е истинският седми син?

Детето Октавус било заведено в абатството Вектис от баща си, който вярвал, че се нуждае от Божието присъствие. Момчето не говорело и не се сдружавало с другите, и Йосиф се смилил и приел братята да се грижат за него. Точно тогава Йосиф направил чудно откритие. Без никакво учение момчето можело да пише букви и числа. И, Господи Боже, не какви да е букви и числа, а имената на Твоите смъртни чада и датите на тяхното рождение и смърт в бъдещето. Това предсказване изпълнило Йосиф с почуда и страх. Дали било тъмни сила, породена от злото, или лъч небесна светлина? В премъдростта си Йосиф свикал съвет от духовници, който да обсъди положението. Така се положили основите на Ордена на имената. Мъдрите Божии слуги решили, че това не е дело на злото, защото ако беше, защо детето е попаднало под тяхното защитно лоно? Несъмнено това било дело на провидението и знак, въплътен от съчетанието на светото число седем, че Бог е избрал смиреното създание Октавус да бъде Неговият истински глас на божествено откровение. И така момчето било пазено и държано в скриптория, където му дали перо, мастилница и пергамент, и било оставено да посвещава времето си на истинското си призвание.

Главоболието не отслабваше, затова Феликс стана от писалището, за да си приготви чай от кора. Отиде в голямата стая, разръчка въглените в камината и добави наръч съчки. Скоро металното котле с вода, висящо на веригата, започна да съска. Феликс се затътри обратно към спалнята си, за да продължи четенето.