Глен Купър - Ще дойде дяволът

Марлоу често смяташе, че тайните му мисии са незначителни, но получаваше добри пари — повече, отколкото в театъра — и така имаше време да пише пиеси, за да работи по плана, на който се възхищаваше: хаос, смут и бедствия. Бъргли беше болен и не му оставаше много. Джон Дий вече беше изкуфял и кралицата го беше пратила като ректор на Христовия колеж в Манчестър. Робърт Сесил щеше да се превърне в най-влиятелния лемур в Англия и Марлоу беше неговият човек. Щеше да се метне на гърба му и да стигне нови висоти на слава, богатство и могъщество. Чувстваше, че напълно го заслужава — беше направил каквото трябва.

Беше живял в смрадлива стая в пристанищния град Флъшинг, беше се наливал с холандска бира по ханове и таверни, беше събирал сведения, като се преструваше на католически поддръжник, скалъпваше небивалици през деня с кръг конспиратори и намираше време да пише по няколко часа през нощта.

След триумфа му с „Фауст“ всичките му нови пиеси се посрещаха добре. „Евреинът от Малта“ беше следващата, после историческата драма „Едуард Втори“, после „Херо и Леандър“ и накрая „Парижкото клане“, което момчетата на Пембрук бяха играли преди няколко месеца.

Никога доволен и винаги устремен към нещо, Марлоу все намираше от какво да се дразни. Живееше като бедняк в сравнение с такива като Сесил — бяха от едно тесто, с еднакво образование и сходен интелект, но Сесил имаше баща Бъргли, а бащата на Марлоу беше обущар. А в литературата сега имаше страхотен противник. Някакъв млад актьор и писател от Стратфорд на Ейвън — Уилям Шекспир — се беше появил с гръм и трясък в Лондон с пиеса, наречена „Хенри VI“, чиято премиера преди година се беше превърнала в главозамайващ финансов успех. Шекспир също живееше в Шордич. Срещаха се често в „Розата“ и местните кръчми и се обикаляха предпазливо като елени, готови да се втурнат един срещу друг и да сблъскат рогата си.

Единственото истинско удоволствие на Марлоу беше Томас Кид, голямата му любов, когото беше убедил да заживее с него в една стая в Нортън Фолгейт.

Извика да му донесат още ейл, като настояваше да е от ново буре, и отиде да изпразни мехура си в канавката зад кръчмата.

Там, както обикновено в сенките, се спотайваше Робърт Поли.

— Поли! — извика Марлоу на черния силует. — Ти ли си? Ти някога излизаш ли на светло? Ти си като сенките в Хадес, прокрадваш се, прокрадваш се, винаги се прокрадваш.

— Не бой се, ще се покажа, ако почерпиш — каза Поли.

— Добре. Ела тогава и бъди моя мрачна компания.

Поли идваше право от личните покои на Робърт Сесил.

Това бяха покоите на Уолсингам, но Сесил ги беше обзавел с по-хубави картини и гоблени, с по-фино сребро и прибори. Беше подобрил и собствения си външен вид, беше усвоил бавна царствена походка, поръчваше си най-фините дрехи и маниакално се суетеше около островърхата си брада и гъстата си заресана назад коса.

— Какво имаш да докладваш, Поли? — попита Сесил.

— Според инструкциите ви наблюдавах Марлоу отблизо.

— И как я кара талантливият ни приятел?

— Неблагоразумията му се множат.

— Как така?

— Дели леглото си с Томас Кид. Открито.

— Така ли?

— Наши хора в Рим ми подшушнаха разни неща за Томас Кид.

— Какви?

— Казват, че работи за църквата. Папата наредил на свои хора да издирват лемури и да ни изкоренят.

— И казваш, че Кид е техен шпионин?

— Да.

Сесил въздъхна.

— Марлоу лесно можеше да намери удоволствие сред собствения си вид.

— Той е решен да се погуби — каза Поли.

— Тогава трябва да му помогнем — каза Сесил. — Но трябва да се направи внимателно. Кралицата харесва пиесите му. И все пак чувам, че този новичкият, Шекспир, макар че не е един от нас, пише по-хубави пиеси. Кралицата скоро ще се развлича с друг бард.

Марлоу наля силен алкохол от едно шишенце в халбата на Поли. Бяха на малка уединена маса.

— С какво се занимаваш напоследък, Поли?

— Има планове в действие — загадъчно отговори Поли. — От Фландрия духат зловонни ветрове. Сесил смята скоро да ни изпрати там.

— Добре ли ще плати? — изломоти Марлоу.

— Казва, че ще плати изключително добре. Работата е сериозна и Сесил смята, че ако се изпълни както трябва, ще затвърди позициите си пред кралицата. А и това начинание може да направи всички ни богати.

— Давай нататък — каза Марлоу, изведнъж заинтересуван.

— След две седмици или малко повече планът ще е узрял за разкриване. Щом Сесил даде знак, ще се срещнем у вдовицата Бул в Детфорт.