Андерш Моте - Играта

Мамка му, как щипеше, сякаш очите му горяха, а на петдесет и осми Хаселквист сигурно му беше още по-зле. Той квичеше като заклано прасе и търкаше панически лицето си.

Въпреки лютенето, той нямаше проблеми да хване петдесет и осми за дрехите и да го издърпа от седалката, долу на асфалта и после в канавката. HP мигаше бясно, очите още го щипеха, но той се сети нещо, което бе научил на един Reclaim 161 161 Reclaim the Streets (Да си върнем улиците) е движение, чиято идея е използването на обществените пространства за дейности на открито и ограничаването на движението на колите за сметка на други начини за придвижване. Движението организира улични паради, на които участниците окупират дадена улица и по този начин освобождават място за забавление на открито. — Б.пр. преди няколко години.

Тъй като сълзотворният газ всъщност не беше газ, ами прах, нямаше смисъл да търкаш, това само влошаваше нещата. Вместо това той обърна глава по посока на вятъра, примигна силно няколко пъти и си възвърна достатъчно от зрението, за да може да изрита стабилно петдесет и осми в диафрагмата.

— Сега ще си поговорим малко, ти и аз — каза той решително, като в същото време извади чорапа с билярдната топка.

— Това го знам — усмихна се Викстрьом. — Кент, нали?

— Ммм… — измънка тя в потвърждение, въпреки че всъщност не се беше сетила името на групата, преди той да го каже.

Кент — разбира се, това беше!

— Кент?!

— Аа-ахаа — изсумтя петдесет и осми.

— Казваш, че името ти е Кент?

Още едно изсумтяване в потвърждение.

Това не се връзваше.

— Тогава кой, по дяволите, е Мике?! — изкрещя HP.

— А?!

Хаселквист, чието първо име очевидно беше Кент, мигаше трескаво, докато от лицето му бликаха телесни течности.

HP си пое дълбоко дъх. Искаше му се още сега да разбие главата на ревливото малко лайно, но трябваше да почака. Имаше още въпроси, които се нуждаеха от отговор, преди да се отърве от жалкия Golden Boy на Водача.

— Мацката на клипа, нарече те Мике?

Хаселквист изглеждаше като разревана въпросителна.

— Висока, мургава, тренирана, снимано е в кафене, говори ли ти нещо?

Признак на живот най-накрая.

— Не съм аз, тя говори със своя си пич. Аз просто ги снимах, адски лесна мис…

Петдесет и осми, изглежда, внезапно си спомни правило номер едно, защото челюстите му се затвориха като капан за мишки.

HP сви рамене и го изрита по чепа.

Даде му няколко секунди да се съвземе, преди да се надвеси над него.

— Знам всичко за Играта, петдесет и осми, малкия ми, включително правило номер едно. Но ако бях на твое място, щях да се притеснявам повече дали ще преживея следващите две минути, отколкото дали Водачът ще се натвари, защото съм се раздрънкал, чаткаш ли?

Хаселквист само кимна вдървено в отговор, докато притискаше семейните си бижута.

— Чудесно! Правилно ли съм разбрал, че мисията ти е била да снимаш мацката и гаджето ѝ?

Хаселквист пак кимна.

— А познаваш ли го този Мике?

Хаселквист поклати глава, но не особено убедително.

— Лъжеш!

HP вдигна крак и се приготви за нов ритник.

— Чакай! — изхленчи Хаселквист и вдигна ръка пред себе си.

Той прочисти гърло и продължи.

— Не го познавам , но го разпознавам . Живее само на няколко пресечки от мен. Виждал съм го в автобуса, струва ми се.

— Замесен ли е в Играта?

Отново поклащане на глава, този път значително по-убедително.

HP си отдъхна.

Мике и петдесет и осми бяха двама различни души!

Просто живееха в един квартал и може би си приличаха на външен вид, но that was it. Бека не беше замесена в играта. She was safe!

Навлязоха в широкия ляв завой около Солентюна. Колите в кортежа бяха добре разположени, пътят беше съвсем свободен.

Вървеше като по релси.

— И в какво се състои тази мисия? — попита HP и разлюля билярдната топка пред носа на Кент Хаселквист, a.k.a. number fifty-fucking-eight.

Още реване, действието на сълзотворния газ трябваше да е утихнало, но този явно беше най-голямото cry-baby на света. Ама че скапан лузър бяха избрали! Тая пигмейска пишка ли беше най-доброто, което са могли да изнамерят?

Човекът, който имаше нужните умения за един End Game?

HP поклати невярващо глава, докато побутна Хаселквист с билярдната топка.

— Сега ще я караме спокойно и безпроблемно, или искаш да поиграя малко eight-ball on your ass?

Той развъртя чорапа около главата му и се чу страховито свистене.

— Трябваше да паркирам колата тук и да чакам инструкции — изгъгна Хаселквист. — Това е всичко, заклевам се! — изрева той, след като HP му хвърли скептичен поглед. — Това беше просто Игра, нещо яко. Аз съм Nobody, съвсем обикновен човек — той опита да хване краката на HP умолително. — Моля те, не ме убивай — изрева той към подгизналите маратонки на HP.