Андерш Моте: Тръпката

Когато зрението ѝ се проясни, револверът сочеше право към нея.

Тя го яздеше, като че беше жребец на родео.

Перфектните ѝ изкуствени гърди се клатеха в синхрон, докато настървено търкаше обезкосмените си интимни части в лонната му кост. С едната си ръка беше хванала таблата на леглото, а другата, оплетена в дългата му коса, стискаше толкова здраво, че той чу как корените изпукаха, когато тя го придърпа към себе си. Токчетата на обувките ѝ се бяха задълбали в бедрата му, оставяйки болезнени следи. Но всъщност не му дремеше, защото бизнесдамата му поднасяше ездата на живота му.

Той определено не беше неопитен пилот в леглото — напротив! В действителност винаги се бе считал за нещо като Топ Гън в областта.

Ама, мамка му, как се чукаше тази!

Това си беше напрало за Гонзо 1 1 В порнографията „гонзо“ се наричат филми и клипове, които целят да поставят зрителя директно насред действието. — Б.пр. на годината от the Adult Awards с допълнителна номинация за female performer of the year. Преживяването беше толкова всепоглъщащо, че той от време на време трябваше да си напомня да диша.

Слабините му започнаха да потрепват — напрежението се разпространи по цялото му тяло, докато напразно се опитваше да мисли за някакъв страстоубиец. Но беше невъзможно.

— I’m coming — предупреди той с гърлен глас, но тя изглежда нямаше никакво намерение да слиза от него. Вместо това пусна таблата, премести ръка зад гърба си, към чатала му и в мига, в който той започна да свършва, заби нокти в топките му. За малко да пукне! Оргазмът беше толкова силен, че тялото му се изстреля нагоре, описвайки мост и ако се съдеше по вика ѝ, тя използва движението за личното си удоволствие.

Трябваха му няколко минути да дойде на себе си и през това време тя слезе от него и запали цигара.

— Isn’t this a non-smoking room? — беше първото, което успя да каже, щом си възвърна способността да говори.

— Who are you — the smoking police? — засмя се тя и изпусна дълъг стълб дим към тавана.

Именно, кого, по дяволите, го беше грижа? Ама че освидетелстван архи-dweeb 2 2 Dweeb, смотаняк. — Б.пр. беше понякога!

— К-как… се казваш? — заекна той поради липса на по-добра реплика.

— Анна — Анна Аргос.

Тя изгаси цигарата в една от чашите върху нощната масичка и се плъзна малко по-надолу в леглото.

— Ооо… приятно ми е да се запознаем, Анна.

Но тя не отговори. Устата ѝ вече беше заета да събуди мъртвия.

Оръжието сочеше право към нея, но въпреки това Ребека не можеше да помръдне.

Тя висеше с ръце над вратата, докато краката ѝ се плъзгаха по профучаващата отдолу земя. Все още държеше пистолета в дясната си ръка, но тъй като тежестта на тялото ѝ в момента падаше върху мишниците ѝ, не можеше да го вдигне повече от няколко сантиметра. Опита се да намери опора за краката си, да разпредели тежестта и да освободи ръката си.

Но мъжът, който тичаше към тях, вече беше вдигнал оръжието си и тя осъзна, че няма да успее. Прахта струеше изпод гумите, завихряше се около нея и стесняваше зрението ѝ до червен тунел, докато накрая единственото, което виждаше, беше празният отвор на револвера в другия край. Тя чакаше изстрела.

Но такъв не дойде.

Колата се насочи рязко надясно и силата от завоя бе толкова голяма, че я захвърли наполовина в купето. Тя сграбчи седалката, подиря единия си крак на вратата и се добута вътре. Колата продължи маневрата, вратата се затвори с трясък зад нея, те се завъртяха на сто и осемдесет градуса и продължиха по пътя, от който преди малко бяха дошли.

Прахта от гумите на лендкрузъра ги заливаше и Мудин беше принудена да пусне чистачките, за да вижда.

Ребека се хвърли назад, за да види мъжа с револвера през задното стъкло. Тя се подпря, заела позиция между седалките, готова да стреля. Погледът ѝ бе фиксиран по протежение на цевта, пръстът беше на спусъка…

Но зад тях имаше единствено червен завихрен облак прах, който поглъщаше целия свят.

Бежанският лагер, тълпата хора, стрелецът — всичко просто изчезна. Само след няколко секунди беше като че никога не ги бе имало…

Мудин извика нещо, някъде далеч Ребека чу дращенето на радиото, но пулсът ѝ биеше толкова силно в тъпанчетата, че не разбра думите.

Всичко около нея изглеждаше, сякаш се движи на каданс. Тя долавяше и най-малките детайли: миризмата на кожената тапицерия, свитите фигури на задната седалка, резките движения на Мудин, докато се бореше да задържи колата на пътя.