Андерш Моте - Тръпката

Когато се приближи, откри, че най-горе на стълба беше кацнала птица — сигурно една от онези черните, които бе видял по-рано през деня. Птицата стоеше съвършено неподвижна и изглежда никак не се изплаши от присъствието му. Приличаше най-вече на голям мършав гарван, но за разлика от европейските ѝ братовчеди здравият клюн на птицата беше леко извит.

Щом HP се приближи, тя обърна рязко глава и погледна право към него. Нещо във вторачения поглед го накара да се почувства некомфортно и спря само на някой и друг метър от целта си.

Птицата продължи да се взира в него и по някаква причина HP не можеше да свали поглед от нея. Той затаи дъх.

Внезапно големият клюн се разтвори сантиметър-два и за миг HP почти си помисли, че птицата се опитва да му каже нещо.

Усети, че ръцете му настръхват.

Това беше fucking…

— Гураб Ал-Баин!

HP подскочи.

Беше Емир, техният шофьор, който се бе появил зад него.

По дяволите, как се изплаши!

— К-кво?

— Гураб Ал-Баин — мъжът посочи към птицата. — Пустинен гарван. Носят нещастие, bad things — you understand?

Точно тогава гарванът изграчи — разнесе се глух звук, който завибрира в гръдната кост на HP.

Птицата наклони глава и погледна HP за последно, преди с два тежки маха на крилете си да напусне наблюдателницата си.

Няколко секунди по-късно гарванът бе погълнат от пустинната нощ.

— Не трябва да скитате така, boss. Навън е лесно да се изгуби човек. Лесно е да изчезне, you understand?

Аха, HP вярваше, че разбира.

— Bad things — промърмори той и се загледа в мрака.

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 7 ноември, 21:28

От: MayBey

Най-лошото, което може да се случи на един полицай, е да не може да разчита на колегите си…

публикацията има 29 коментара

Когато излезе от тоалетната, едва не налетя на Анна Аргос.

Беше обърната с гръб към него и той предположи, че чака някого.

Вероятно жабарят Густен 23 23 Густен Жабаря (шв. Glisten Grodslukare, дат, Orta Frosnapper) е детска книга, написана от датския писател Уле Лунд Киркегор, популярна и в Швеция. — Б.пр. драйфаше кроасани, преди двамата да се промъкнат между колите за малко sexytime.

Шибани идиоти!

После вадя лъскавия телефон до ухото ѝ и стомахът му направи малко салто, разпознавайки го. Яростният огън, който почти бе изгаснал, внезапно пак се разгоря и той направи няколко гневни крачки напред.

— Не, никой не ме е проследил, всичко е окей. Аз съм на другата страна на земното кълбо — чу я той да мърмори на английски точно преди да я сграбчи за ръката.

Погледът ѝ беше почти толкова ужасѐн, колкото си го беше представял горе в хотелския салон и точно както във фантазиите му гневът се изпари от него на мига. Минаха само няколко секунди, докато тя си възвърна самообладанието и ядосано се отърси от хватката му — но все пак беше схванал.

Която и да беше Анна Аргос, колкото и cool и savvy да го раздаваше, все пак имаше нещо — или по-вероятно някой — който наистина я бе изплашил до смърт, при това от другата страна на света.

— Пусни ме, нещастник гнусен!

— Сори — смотолеви той и направи няколко несигурни крачки назад, вдигнал ръце пред себе си. — Май ми дойде малко в повече… Peace!

Тя му хвърли яден поглед и отново му обърна гръб.

— You know, сестра ми ходеше с един такъв… насилник на жени.

Тя завъртя глава и го изгледа изпитателно. Когато няколко секунди по-късно отвори уста, гласът ѝ не беше чак толкова недружелюбен.

— И?

— Убих копелето — ухили се той и се заклатушка обратно към лагера.

Бяха свалили радиоапаратите и бронираните жилетки, заключили оръжията в специалните им кутии и се бяха преоблекли в цивилни дрехи. Андерберг беше заел една конферентна зала за задължителния дебрифинг и сега всички чакаха нетърпеливо той да започне.

Щеше да им отнеме поне час да прегледат цялата случка и още един, преди да могат да се приберат у дома при семействата си.

Но макар че беше не по-малко уморена от останалите, тя не бързаше да се прибира.

— Чакаме Рунеберг — каза Андерберг, който явно забелязваше нетърпението на групата.

— А, ето го и него.

Рунеберг влезе в стаята.

— Ще има малко промени — каза той лаконично. — Нормѐн, ти ще караш дебрифинга си сама, след като другите приключат. През това време можеш да напишеш доклада си за случилото се.

Тя потръпна и отвори уста, за да възрази. Това не беше обичайната практика и нямаше никакво желание да я изхвърлят току пред екипа ѝ.