Андерш Моте - Тръпката

— Мислех за колите, Нормѐн, окей?

Тя го изгледа изпитателно в продължение на няколко секунди, докато се опитваше да намали оборотите.

— Окей…

Едва когато той излезе от стаята, тя осъзна, че Малмѐн не беше отговорил на въпроса ѝ.

Изтърва си масура, стреснат от позвъняването.

Беше задрямал и сега прекара няколко сънливи секунди в опипване на пода, за да попречи на цигарата да изгори дупка в килима.

— Ало…?

— Alio Thomäss, dis is Vincent specking, how är jo maj fräänd?

Трябваше му малко време, докато надушените жици в мозъка му свържат правилната намотка.

Томас беше последното му име — Томас Андерсен от Тронхейм, Норвегия. Беше лежал зад решетките с един дребен дилър от Беррген и можеше да изгаргари достатъчно неразбираем нюношк 18 18 В Норвегия има два официални езика, букмол и нюношк. Букмол се основава на датския (който се е използвал дълго време в Норвегия) и се говори от по-голямата част от норвежците. Нюношк е изкуствено създаден от Ивар Осен през 19 в. въз основа на различни норвежки диалекти и се говори от около 12% от населението. — Б.пр. , че да се разхожда спокойно дори на syttende mai 19 19 Норв. седемнайсети май — националният празник на Норвегия. На този ден през 1814 г. е подписана норвежката конституция. — Б.пр. .

— Бонжур, Венсан, как е?

— Добре, много добре. Сори, че чак сега се обаждаме, но малко ни забавиха в Гоа…

— Ммм…

Той духна на масура, за да го разпали.

— Слушай, Томи, мислим да скокнем към пустинята утре вечер. Малко рали, грил, да изпушим едно наргиле с бедуините. Навит ли си?

Той направи дълга дръпка.

— Естествено!

— Супер, ще те вземем към пет. Имаме много място в колите, така че, ако искаш да вземеш някого, няма проблем. À tout à l’heure!

HP затвори слушалката и се ухили към тавана.

Мистична дама, нощни приключения в пустинята.

Тайни, които чакаха да бъдат разкрити…

За пръв път от доста време отново се почувства почти жив.

Game on!

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 7 ноември, 15:09

От: MayBey

Понякога човек няма друг избор, освен да се примири с положението…

публикацията има 26 коментара

Големият автомобил се залюля над гребена на пясъчната дюна и остана там няколко мига, преди да започне да се спуска странично по склона. По прозорците се посипа фин като пудра пясък и за секунда в купето настана почти пълен мрак. После колата зави в друга посока, пясъкът се изтърси и видимостта се проясни. Маневрата накара всички пътници да избухнат във възхитени викове като от влакче в увеселителен парк.

Двайсет минути рали по дюните и той вече беше на пастет.

Трева и бира очевидно не беше сполучлива загрявка за пустинно сафари. Мамка му, колко лошо му беше!

За капак на всичко Венсан го беше сбутал на малката седалка най-отзад, до багажа, където видимостта беше най-скапана, а друсането най-гадно. Самото франсе се беше настанило плътно до Анна А., която естествено говореше перфектен френски. Те двамата плюс другия французин, който се возеше с тях в колата, дрънкаха като надрусани порове през целия път дотук, което накара HP да се чувства съвсем откъснат.

Все пак хвана малко от разговора им.

Явно мис Аргос не беше мис, ами мисис, защото Венсан и другият в началото я наричаха мадам.

Той предположи, че е разведена, а не вдовица, не на последно място заради bitchy отношението ѝ.

Във всеки случай мадам изглежда бе фрашкана с пари, съдейки както по скъпарския ѝ хотелски апартамент с изглед към залива, така и по дрехите ѝ, които със сигурност струваха ужасно много. Малкият секси safarioutfit, с който се появи точно в пет часа, беше страхотен.

Венсан незабавно вкара чара си. Целуна ръката ѝ и протегна напред голямата си златна запалка в мига, в който тя вдигна цигарата си към него.

Кокетниченето развали настроението на HP още преди да го натоварят в багажника и ситуацията съвсем не се подобри от факта, че мадам Аргос изглежда го игнорираше.

Колата пред тях се гмурна в нова долина и секунди по-късно те я последваха. Стомахът на HP направи още едно салто и внезапно той усети добре познато чувство да пропълзява нагоре по тялото му.

— Bag — изпъшка той и другите пасажери ухилени му подадоха найлоновата торбичка, за която по-рано бяха залагали.

1000 дирхама , успя HP да си помисли, преди да напълни малката торба със съдържанието на стомаха си.