— Но атентатор от плът и кръв, който размахва голям револвер, не би ли трябвало да забележиш такъв човек? Не ви ли учат на това на охранителските тренировки?
Високомерният му тон можеше да накара Ребека да удуши съсухрения мизерник, но тя се въздържа. Независимо какво Глад си мислеше, че ще извлече от този разговор, последната дума все пак беше нейна. Тя щеше да спечели, въпросът беше само как ще го приеме Глад.
Мудин измърмори нещо в отговор и Глад премести фокуса върху заместника на екипа.
— Ами ти тогава, Малмѐн се казваше, нали?
— Точно така.
— Ти видя ли някакъв атентатор?
— Не, не видях, но точно както Мудин и моя собствен шофьор аз се бях съсредоточил в другата посока. Освен това се опитвах да сигнализирам на автомобила зад нас да се премести, което не беше съвсем просто…
Глад кимна и се обърна обратно към Ребека.
— Както казах, значи имаме безредици, очевидно задвижени от непланираното ни отстъпление и предполагаем атентатор, когото само ти си видяла, Нормѐн. За мен нещата са ясни, няма причина да преустановяваме пътуването и посланикът е съгласен с мен. Министърът на вътрешните работи ни обеща ескорт с пълно въоръжение и продължаваме по план утре сутринта.
Той огледа доволно групата, като че въпросът беше приключен.
— Не, не продължаваме — каза Ребека овладяно. — Изглежда си объркал титлата с авторитета ми, Глад. Аз отговарям за безопасността на министъра и на екипа — не ти или посланикът. Решението ми е, че се връщаме у дома още щом се съмне. Ако не ти харесва, можеш да се оплачеш на шефа ми, комисар Рунеберг.
Тя се изправи и тръгна към кухнята.
Край на разговора, кльощава надувка такава!
* * *
Four plus one.
Така наричаха петната в „От местопрестъплението“.
Четири пръста в задната част на ръката и един палец отпред. Беше ги виждал и преди In Real Life…
Той дръпна дълбоко от джойнта и задържа дъх няколко секунди, преди да прати лепкав стълб дим от леглото нагоре към детектора за дим на тавана.
Анна Аргос беше зверски ядосана, когато се събуди, но по някаква причина той си втълпи, че сутрешната ѝ киселост се дължеше по-скоро на това, че бе открил синините, отколкото на факта, че още се намираше в леглото ѝ.
Той пое дълбока дръпка, след което сервира още един лакрицов 16 16 Лакриц се нарича сладкарско изделие, овкусено с екстракт от корен на женско биле. Някои сортове марихуана имат подобен вкус. — Б.пр.
облак към детектора.
Точно както и по-рано шайбата на тавана не реагира по никакъв начин, което не беше толкова странно, защото както толкова пъти преди той внимателно бе увил джаджата с безплатната шапка за баня, така че да не му разваля кефа.
Не можеше да отрече, че Анна Аргос будеше любопитството му — до такава степен, че на практика почти забрави за пътуването си към емоленд 17 17 Емо (от „емоционален“) е младежка субкултура, водеща началото си от музикалния, стил емо, възникнал през 80-те години на миналия пек. Според стереотипната представа емо се свърза с прекалена чувствителност, депресия и самонараняване, така че „емоленд“, обратно на Дисниленд например, би било място, където хората отиват, за да се депресират, а не да се забавляват. — Б.пр.
.
Освен синките имаше още нещо, което изглеждаше малко необичайно.
Анна съвсем видно беше от бизнес типа, а такива винаги държаха мобилния си на една ръка разстояние.
Той се бе опитал да види телефона ѝ горе в апартамента. Беше огледал всяка плоска повърхност, както докато тя го завличаше към лег лото, така и когато го изхвърли. Но не го беше видял никъде.
Разбира се, можеше да е случайност — но сега, мислейки за това, не можеше да се отърве от идеята, че тя старателно бе скрила телефона.
* * *
— Малмѐн!
Той се спря насред коридора и тя го повика в стаята си. Междувременно приключи телефонния си разговор и го подкани е жест да седне, но той остана прав.
— Погрижи се всичко да е прибрано и готово. Swedeforce 24 получи разрешение да излети в 07:00, така че потегляме оттук в 05:45.
Той кимна кратко.
— А колите?
— Ще ги оставим на летището. Мен ако питаш, Глад и Берглунд могат спокойно да ги закарат до Хартум, ако господата не желаят да пътуват с нас към Стокхолм.
Малмѐн се усмихна криво и сви рамене.
— Ти решаваш…
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това?
Гневът, който досега бе успявала да държи под ключ, внезапно се разгоря.
— Нищо, спокойно!
— Спокойна съм — изплю тя. — Искам само да знам какво имаш предвид, че аз решавам? Не споделяш ли преценката ми, че трябва да се евакуираме? Може би не вярваш също, че е имало атентатор?
Читать дальше