Но може би най-много от всичко копнееше за самия себе си.
Защото, макар че имаше почти всичко, което средняшкия швед можеше да си пожелае — пари, свобода и минимални отговорности горчивата истина беше, че искаше единствено това, което не можеше да има.
Отново да бъде HP — correction, новия и подобрен HP — в собствената си малка затворена реалност.
Мисълта, че завинаги е обречен да обикаля като сомнамбул между всички туристически хотели в Азия, докато накрая забрави как се казва, го потискаше сериозно.
Дори и кунгфу легендата в крайна сметка не беше издържал на скитническия живот и беше свършил като washed up drag-queen в хотелски гардероб с шнур за щори вместо погребална вратовръзка 12 12 През 2009 г. актьорът Дейвид Карадайн, изпълняващ главната роля в „Кунгфу“ е открит мъртъв в хотелската си стая в Банкок. Карадайн е намерен гол с шнур от щори завързан около шията и гениталиите му. — Б.пр.
.
And who could blame him?
Имаше нужда от нещо, каквото и да е, което да му напомни кой всъщност беше, и да го накара отново да се почувства поне малко жив.
* * *
Правителственият самолет се приземи точно според разписанието на малкото летище в Ал Фашир и двата реактивни двигателя запратиха облаци прах към чакащите автомобили.
Освен тяхната група министъра посрещаше и регионалният секретар на ООН и тя бе успяла да размени няколко думи с неговите охранители.
Вратата на самолета се отвори и Малмѐн погледна навън. Ребека му даде сигнал, че всичко е наред, и той кимна в отговор.
Министърът на международното развитие я разпозна и ѝ се усмихна, щом слезе по стълбата.
— Добре дошли в… — поздрави Ребека, но Глад вече се беше набутал между тях.
— Добре дошли в Африка, госпожо министър, надявам се, че пътуването е минало добре? Нека ви представя регионалния секретар на ООН, г-н Муун, и неговия помощник г-жа Ауага. Първата спирка, както министърът вече знае, е бежанският лагер Дали, където ще се срещнем с министъра на вътрешните работи на Судан и губернатора на Дарфур. След това продължаваме към детския дом в Кагуро…
Ребека направи две крачки встрани и отвори вратата на министърката, която послушно зае мястото си. Глад заобиколи колата и зачака до вратата, но Ребека го игнорира. Тя охраняваше министъра, Глад трябваше да се оправя сам. Старчето сигурно можеше поне една врата да си отвори без чужда помощ.
Две минути по-късно бяха готови с натоварването по колите. Министърът и Глад бяха в колата зад първия военен автомобил, заедно с нея и Каролина Мудин. Есбьорнсон, Малмѐн и Йорансон ги следваха плътно в лендкрузъра, а останалите бяха в третата кола, карана от местен шофьор. Следваха трите коли на ООН и накрая още едно превозно средство на суданските военни.
Всичко беше по план.
Телефонът ѝ изпиука.
Бяха по средата на пътя до бежанския лагер, покрай неравните чакълени пътища имаше само пуста савана, така че тя не видя проблем набързо да провери входящите си съобщения. Напрало невероятно, че имаше покритие дори тук, насред нищото — но Африка явно беше новата златна мина на телефонните оператори.
Да се грижиш за себе си, Бека — ще се видим ли, като се прибереш?
Тя се усмихна и завъртя глава. На задната седалка министърът и Глад бяха ангажирани с дискусия, която тя бе спряла да слуша още преди няколко минути.
През задното стъкло мерна колите, които ги следваха, и тъмните силуети на пътниците вътре. От това разстояние беше невъзможно да се определи коя сянка на кого беше.
Ще видим…
написа тя и в момента, в който натисна „Изпрати“, забеляза, че Мудин гледа към нея.
— От вкъщи — каза лаконично и получи някакво промърморване в отговор.
Провери часа.
— Още десет минути — каза тя в радиомикрофона на китката си.
Получи двойно кликване и слушалката като сигнал от Малмѐн, че е разбрал съобщението и няма какво да добави.
Хубаво!
Но всъщност нямаше нужда от неговото одобрение. Трябваше да започне да свиква, че сега това беше нейният екип, нейните четири плюс един.
Насъбралите се хора се виждаха отдалеч.
Военният автомобил пред тях тъкмо беше отбил встрани и оттам им махаха да се приближат, но за разлика от вчерашния ден последната част от пътя към сградите беше затворена.
— Изглежда няма да стигнем по-напред — констатира тя и Каролина Мудин кимна. Промяна в плановете — каза по микрофона. — Пътят е блокиран, така че явно ще извървим последната част. Есбьорнсон и Мудин, вие оставате при колите, освен ако не ви кажа друго, разбрано ли е, край?
Читать дальше