Джон Кларксън - Гангстерски рап

Най-накрая, тласнати от отчаян инстинкт за самосъхранение, двамата охранители започнаха да отвръщат на стрелбата. Лежаха по гръб, залегнали под огневата линия, и стреляха напосоки към гърмящата дупка, пробита във вратата пред тях.

Куршумите на Сините тапи заблъскаха в обшитата с метал врата. Рахман видя как един от стрелците му се присви и отстъпи назад. Той се втурна към вратата, изблъска стрелеца настрани, напъха цевта в дупката и стреля. Голямото оръжие изтрещя и отскочи до горния ръб на дупката във вратата. Рахман изръмжа и продължи да стреля, целейки се този път надолу, защото онези вътре бяха дръзнали да отвърнат на стрелбата. Помъчи се да си представи позицията на стрелящите зад вратата, надявайки се куршумите му да ги улучат, да ги разкъсат и убият.

Рахман крещеше при всяко поредно дърпане на спусъка. Вътре двамата охранители изпълзяха извън огневата линия, докато големите куршуми магнум 50-ти калибър затрещяха по пода около тях и в стената зад тях, разкъсвайки пластмасовата облицовка „Шийтрок“ 4 4 Търговска марка облицовъчен материал. — Б.пр. и дървенията. Един от куршумите на Рахман улучи бедрото на единия от пазачите и откъсна къс месо с размерите на юмрук. Двамата Сини тапи прекратиха стрелбата.

И тогава, също толкова внезапно, колкото беше започнал този адски щурм, също толкова внезапно и приключи. Изведнъж стана така, че не се чуваше нищо, освен воя на дрогираната курва и щракането на изпразнения „Дезърт Ийгъл“ на Рахман. Стрелците с пистолетите глок, вече отстъпили от стената, обърнаха се и закрачиха назад към стълбището. Стрелците с тек-9 бяха презаредили и останаха на място, насочили дулата на оръжията си към вратата на апартамента в случай, че някой се осмелеше да излезе и да стреля по тях.

Рахман отстъпи от дупката, през която беше стрелял, напъха нов пълнител в своя „Дезърт Ийгъл“ и махна с ръка на Джон Х да се маха. Джон измъкна дългоцевния си револвер от устата на Елис, когато Рахман опря нажеженото дуло на своя „Дезърт Ийгъл“ в гърдите му и приближи лицето си плътно до охранителя на Сините тапи. Докато Елис се взираше в него с широко отворени очи, той каза:

— Лягай по очи! Помоли се на Аллах да ти прости. Не вдигай поглед дълго време нагоре, иначе ще се върна и ще те убия.

Вътре в стаята за пушене някой най-сетне зашлеви силен шамар на продължаващата да вие курва. Челюстта й рязко изпука и това сложи край на истеричните й викове.

След няколко мига останалите бавно се надигнаха от пода, опипвайки се, примижавайки из силно задимените помещения, оглушали от пукотевицата, загубили всякаква способност да осъзнаят случилото се, освен това, че бяха все още живи.

Докато Рахман и хората с него слизаха тичешком по вътрешното стълбище, стрелците му, пазещи отвън, сякаш изникнали от мрака, се появиха до всеки от Сините тапи, шетащи около комплекса. Всеки от членовете на бандата усети дулото на пистолет, опрян в слепоочието му. И да носеха оръжие, нечии опитни ръце го напипаха и ловко го издърпаха. После всеки от Сините тапи чу едно и също послание, изсъскано в ухото му:

— Тази нощ стреляхме над главите ви. Следващия път стреляме в главите ви. Махайте се! „Ню Лотс“ принадлежи на МС-2.

Когато Рахман и хората му се озоваха в основата на стълбището, стрелците отвън вече се бяха струпали до задната врата на сграда А. Рахман и останалите изхвърчаха през вратата с все още димящи дула на оръжията си и вонящи на барут дрехи. Всички стрелци на МС-2 се събраха около дребен мъж, разтворил брезентова торба. Всеки от тях внимателно постави оръжието си и конфискуваните оръжия на Сините тапи в торбата. Рахман изгледа последното оперативно действие, увери се, че всички оръжия са поставени грижливо в багажника на разнебитения форд ЛТД, модел 1986 година, който по нищо не се различаваше от циганските таксита, с които беше тъпкано в Браунсвил. Едва тогава стрелците тихо се разпръснаха и се отдалечиха от мястото на действието. Всички, с изключение на Рахман. Той остана на място, докато и последният стрелец не изчезна от погледа му.

Лойд Шоу стоеше неподвижен на Тилдън авеню с вдигнати във въздуха ръце.

Осветяваха го фаровете на три полицейски коли. Шест ченгета ревяха:

— Лягай долу! Долу, долу, долу…

Шоу бавно се смъкна на колене, държейки ръцете си вдигнати. След като те продължиха да крещят „Лягай долу!“, той внимателно положи ръце на уличната настилка и се сниши на платното с широко разтворени крака и ръце.