Джон Кларксън - Гангстерски рап

Чу изпукването и усети как дебелата кост хлътва под юмрука му. Това бе едновременно сладко удовлетворително и болезнено.

Шоу чу кратък, задавен крясък и видя как едрият хлапак се свлича надолу. Болката го порази толкова силно, така внезапно, че крясъкът му замря. Едрият рухна на колене. Ако вдигнеше ръка, щеше само да накара скършените краища на ключицата да се отрият едно в друго, затова не помръдна.

Но Шоу реагира светкавично, издърпвайки оръжието от отпуснатата ръка на нападателя си, тъкмо когато дребният замахна към него. Шоу помисли, че е замах с гола ръка, но ръката, приближаваща се към лицето му стискаше закривен нож за рязане на подови настилки. Едва успя да се извие назад, преди острието да перне лявата му буза.

Шоу бързо се изправи, стиснал пистолета в дясната си ръка. Без да се прицелва, той замахна в бекхенд с цевта на оръжието към носа на дребосъка, достатъчно силно, за да го счупи. Главата на дребния се отметна настрана, кръв швирна през ноздрите му и той рухна на лявото си бедро.

Сега шофьорът вече излезе от колата, с насочен револвер. Шоу дръпна плъзгача на патлака в ръката си, 9-милиметров полуавтоматик.

Шофьорът започна да стреля като обезумял, но беше твърде възбуден и настървен, за да може да улучи. Куршумите профучаха встрани. Шоу отвърна на огъня, но не стреля в шофьора. Стреля в черните тонколони на шевролета. Този идиотски шум гърмеше през цялото време, докато се бореше за живота си. Шофьорът се присви и побягна, а другите двама успяха по някакъв начин да се изправят на крака и да изчезнат. Но не и музиката. Тя продължаваше да ехти, довеждайки Шоу все по-близо до ръба на безумната ярост. Той изпрати нов куршум към дънещите тонколони, крещейки към колата между изстрелите.

— Спрете тази проклета, шибана музика!

Изпразни пистолета в тонколоните и шофьорското табло и музиката най-сетне секна.

Шоу остана така, неподвижен, втренчен в колата, дишайки с мъка. Минаха няколко секунди, може би повече, докато отново се върне в реалното време и пространство. Тъкмо се канеше да захвърли пистолета, издраскан стар браунинг в разнебитената кола, и да се затътри напред, за да си намери колата и да се разкара от този скапан квартал, когато първата полицейска кола изсвистя и закова зад него. Втората синьо-бяла се появи две секунди след първата, спирайки пред него.

Шоу остана неподвижен, замръзнал сред ослепителната светлина на четирите фара, и забрави да захвърли оръжието. Пусна го вдясно от себе си.

Неизвестно защо, докато пускаше оръжието отбеляза, че е скъпо и вероятно крадено. Странни мисли за човек, застанал с вдигнати ръце, докато четири настървени ченгета до един са насочили пистолетите си право в него. Той се зачуди кой ли ги беше викнал. Може би онези двама чернокожи под уличната лампа. Предположи, че е било добре от тяхна страна да го направят. Жалко, че ченгетата не бяха пристигнали малко по-рано. Сега Шоу си даде сметка, че макар да беше оцелял след схватката с онези тримата, ако направеше само едно внезапно движение, един от тези четиримата щеше да го довърши.

След като изстреля оглушителните заряди със своя „Дезърт Ийгъл“, Рахман Абдул Х не можа да чуе истеричните писъци на дрогираната курва, нито пък тропането на тримата притичали след него стрелци. Всеки от тях напъха дулото на своя тек-9 в дупките, пробити от Рахман, и изстреля къси, разкъсващи тъпанчетата заряди в двата апартамента на Сините тапи. Куршумите затрещяха, заразкъсваха и рикошираха из тесните помещения. Огънят от дулата обгори стените. Кисел пушек изпълни стаичките. Деветмилиметровите патрони взривиха пространството вътре. Всичко живо в стаите зачака всеки момент да умре.

Но не умряха. Рахман се бе постарал да пробие отворите на 180 сантиметра височина. А стрелците се целеха хоризонтално или леко нагоре. Така че кошмарът избухна над главите на дилъри и купувачи.

Сините тапи и обезумелите наркомани, всички вкупом запищяха и се загърчиха по пода, очаквайки всеки момент да загинат под бушуващата над главите им пукотевица, присвити, приковани ниско долу. Огневият щурм сякаш продължи цяла вечност.

Най-сетне патроните свършиха. Но ужасът тепърва предстоеше.

Следващите ги двама мъже с пистолети глок пристъпиха до дупките в апартамента за продажби и започнаха методично да дърпат спусъците. Този път куршумите бяха по-нарядко, но всеки от деветмилиметровите заряди изтрещяваше оглушително в тясното помещение, принуждавайки Сините тапи вътре да покриват с длани ушите си, за да предпазят тъпанчетата си от спукване.