Джон Кларксън - Гангстерски рап

Той подкара натам, като поглеждаше скоростомера на сааба, за да се увери, че поддържа между 88 и 96 км/ч. Нищо че по това време трафикът по пътя беше доста спокоен. Арчи Рейнолдс имаше достатъчно мозък в главата си, че да дава повод на някой зорък щатски полицай да го накара да отбие.

Знаеше, че пътните полицаи на Ню Джърси не се нуждаеха от сериозна причина да го спрат. За тях един млад нафукан чернокож в нова кола беше достатъчен повод.

Шибаните кракъри 6 6 Подигравка за бедняк от бялата раса в Южните щати. — Б.пр. само чакат да се разпищолят, да ми счупят къдравата главица и да ми щракнат белезниците, преди да се усетя, напомни си той.

Да, ама не! Само спокойно, каза си Арчи. Не искам нищо да ме спре да се добера до Браунсвил тази нощ, бейби. Не и тази нощ, бейби. Не и тази нощ.

Районният командир Джеймс Рейфорд влезе в малкия кабинет на втория етаж. Не седна, докато съобщаваше на Лойд Шоу, че го гонят от града. Рейфорд издекламира присъдата, а Парнъл стърчеше зад него. Шоу хвърли поглед към Ричард Парнъл, докато районният командир му говореше с официален служебен тон. Месестото лице на Парнъл не изразяваше никакви емоции.

Шоу се учуди на самия себе си, че изобщо му беше хрумнало да потърси нещо повече у прекия си началник. Съжалителен поглед. Гневно намръщване. Каквото и да е. Нещо, което да покаже, че на Парнъл поне малко му пука.

Словото на Рейфорд, адресирано към Шоу, завърши. Той се обърна към Парнъл и каза:

— Моля погрижете се детектив Шоу да напусне незабавно участъка.

Районният командир напусна кабинета, без да каже нито дума повече. Шоу така и не си направи труда да се надигне от стола.

— Хайде — подкани го Парнъл.

Докато слизаха към приземния етаж на участъка, Парнъл се почувства задължен да каже:

— Не е необходимо да ти обяснявам, че мислех за службата. Нищо лично, нали?

— Да.

— Не си и помисляй да се мотаеш наоколо. Кога можеш да заминеш?

Привидно нормалният въпрос на Парнъл обиди Шоу.

Това ли е най-доброто, което можа да ти дойде на ума, Дик? Кога ще се пръждосаш, по дяволите, каза си Шоу и отвори уста да му отговори, но усети как гневът и горчивината се надигат у него и замълча. Вместо това промърмори:

— Веднага.

— Какво? — не чу Парнъл.

— Още сега. Само ме откарай до колата ми във Флетбуш. Напускам още сега.

Парнъл долови интонация в гласа на Шоу, която изтълкува като „остави ме на мира“. Той хвърли кос поглед към Шоу и реши да си държи езика зад зъбите.

Сдържаността на Парнъл умилостиви Шоу дотолкова, че да изтърпи да го изведат от полицейския участък като последен престъпник. Той улови погледите на униформените полицаи, докато преминаваше през главното помещение на участъка. За миг си помисли дали да не се обърне към Парнъл и да му каже „Не, благодаря. Нямам нужда от шибаното ти возене. Ще си намеря колата сам и ще напусна тогава, когато аз реша, по дяволите!“, но тъкмо в този момент стигнаха приземния етаж и той забеляза големия Джейк Бенет, застанал насред фоайето. Широко усмихнатото снощи лице на рожденика сега беше посърнало и угрижено.

Когато Шоу забеляза израза на Джейк, забрави за Парнъл. По дяволите, те са отишли и са го измъкнали от „Мястото на Ърл“, помисли си Шоу, мамицата им, мамицата им…

Джейк стоеше там, свъсил вежди, свел глава, все едно че беше извършил нещо ужасно.

Шоу се обърна към Парнъл и му каза:

— Почакай ме за минута.

Парнъл дори не се опита да го възпре.

— Изобщо не ми го казвай, Джейк.

— По дяволите, Шоу! Съжалявам.

— Казах, не ми го казвай. Това няма нищо общо с теб.

— Трябваше да изляза да те заведа до колата.

— Глупости. Имало да става, това е всичко.

— Да, но не може да те…

— Забрави. Казах ти го още в бара, че всичко свърши.

Джейк поклати глава, мъчейки се да не коментира повече, неспособен да възприеме факта, че с кариерата на Шоу е свършено.

— Джейк, чуй ме, по дяволите, недей да стърчиш така и да ме съжаляваш. Искаш да направиш нещо? Добре, ще ти кажа какво да направиш.

— Какво? Кажи.

— Разбра ли какво стана?

— Да.

— Трима тъпаци. В шевролет. Вземи им номера от офицера, който ме арестува. Намери ги тези шибаняци и…

Шоу му описа външността на тримата нападатели, като не забрави да уточни, че единият от тях трябва да е със счупена ключица.

— Джейк, гледай да ги намериш преди следователите на прокуратурата и момчетата от Вътрешния отдел. Погрижи се онези пишльовци да не се появят на процеса с някоя идиотска версия.