Том Кланси - Мрежата

След като още десетина минути упражняваха „джуру“, Тони направи знак „достатъчно“, изтри с ръка челото си и каза:

— Е, дотук добре. А сега ще поработим върху други два елемента — движенията „сапу“ и „бесет“.

Ръсти я погледна поучудено, но само кимна:

— Да, добре.

Тони се усмихна и обясни:

— „Сапу“ означава „метла“ — това е така нареченото „залитащо“ движение с крак, което тръгва от вътрешната страна на бедрото. „Бесет“ пък е притегляне с пета. Мини вдясно от мен и ще ти покажа.

Ръсти послушно застана отдясно. Трябваше да замахне с юмрук, а Тони парира удара с двете си разперени ръце и бързо пристъпи навътре с десен крак, в непосредствена близост с външната част на бедрото му.

— Виждаш ли как са долепени краката ни? Това се нарича „луар“. Хайде да пробваме отново. Замахни с юмрук по същия начин. Давай!

Този път тя блокира удара с крак от вътрешната страна.

— А това е „далам“. Повтори.

— Разбрах. „Луар“ е отвън, а „далам“ — отвътре.

— И така, в силат има точно четири позиции според положението на крака ти спрямо крака на противника. Отвътре или отвън, съответно с ляв или десен крак.

— Ясно.

— Хайде сега замахни отново, този път по-бавно. Ще ти покажа една от основните техники — „бесет луар“.

— С коя ръка да започна?

— Няма значение. Ако можеш отляво, ще можеш и отдясно, ако можеш отвътре, ще можеш и отвън, ако можеш отвисоко, ще можеш и от ниско.

— Дали да не си го запиша?

— Уверявам те, че ще го запомниш. Силат не изисква нито особена сила, нито особена бързина. Главното е да запомниш основните принципи. Хайде, давай.

Той пристъпи напред и насочи десния си юмрук към лицето й с леко позабавено движение.

— Чудесно. Аз пък изтласквам ръката ти ето така… — И Тони, уловила с лява ръка неговата дясна малко над лакътя, я извъртя навън. — А сега аз пристъпвам напред с десен крак и го слагам непосредствено зад твоя. Също така изтеглям хълбока си в близост до твоя, така че и раменете ни да са успоредни…

— Аха, схващам.

— Това е основната ми позиция. От тук нататък с лявата си ръка придърпвам твоята надолу и малко назад. Това е ъгълът. Тъй като имаме само два крака, това ни прави не особено устойчиви, както и да сме застанали. Сега например би могъл да запазиш равновесие напред или назад, но не и под ъгъл 90, ако приемем крака ти за осева линия.

— Геометрия…

— Да, геометрия. И така, насочвам дясната си ръка нагоре към врата ти. Не удрям, хващам те, с лакът, насочен надолу. Това е лостът. Това бяха трите основни елемента, за които вече сме говорили — база, ъгъл, лост. Какво ще последва?

— Ще падна?

— Правилен отговор. А ако придърпам малко по-енергично крака си към твоя, тоест — послужа си и с „бесет“, ще се проснеш малко по-тежичко.

Тя демонстрира това нагледно.

Ръсти се стовари на пътечката, но веднага скочи.

— Да опитаме пак — предложи Тони. — Бавничко, за да видиш какво точно става.

Ръсти замахна. Тя блокира удара, пристъпи напред и притисна хълбок към бедрото му.

— Това е целта — да се долепиш плътно до нападателя, за да усетиш всяко негово движение. Изглежда доста рисковано, но всъщност си на възможно най-сигурното място, защото самият ти затрудняваш движенията му. Разбра ли — прилепяш се до тялото на противника и… контролираш положението. Ето така — усещаш ли?

— И още как — някак дрезгаво изрече Ръсти.

Тони трепна. Не беше очаквала точно такава реакция. Усмихна се вътрешно. Какво пък, поне беше сигурно, че ще запомни движенията. „Адалам“ щеше да му хареса още повече.

Събота, 02.10.2010, 12:18

Куонтико

Алекс Майкълс крачеше напред-назад, прекалено напрегнат, за да чувства глад. Гридли проучваше информацията за притежателите на онези бастунчета, а в същото време хората му бяха по следите на програмиста, извършил оня виртуален банков обир в Ню Орлиънс. Излишно беше да ги подканя да побързат — всички правеха каквото могат. Трябваше да изчака, въпреки че вътрешно щеше да се пръсне от нетърпение. Междувременно след малко повече от час имаше насрочена среща с хората от президентството. Никак не му се искаше да се появи с празни ръце…

Знаеше, че по това време Тони обикновено тренира в салона и реши да прескочи дотам, за да я види.

И я видя — тренираше с оня огромен сержант от ФБР — нейния „ученик“. Упражняваха някаква много странна хватка с преплетени тела, плътно притиснати един към друг… Нещо в начина, по който младокът гледаше Тони, го подразни. Двамата очевидно доста се забавляваха — смееха се на тромавото падане на стажанта или дявол знае на какво…